Синдер изпищя и го засили към стената.
— Лъжеш!
Той се дръпна, но така и не понечи да се защити, въпреки че вече не беше във властта й — Синдер не можеше да го държи под контрол, докато мислите й бяха така разцепени, докато в главата й цареше този хаос, това опустошение.
— Господарката Сибил промени траекторията на сателита и го извади от орбита. Той ще изгори, щом навлезе в атмосферата. Може би вече е изгорял. Няма какво да се направи.
— Не — рече Синдер и поклати глава. Всяка част от тялото й трепереше. — Сибил не би пожертвала програмиста си.
Но оранжевата лампичка в окото й не светваше. Мъжът не лъжеше. Той отпусна главата си назад и измери с поглед Синдер от главата до петите така, сякаш изучаваше някакъв рядък вид.
— Тя би пожертвала всекиго, за да те залови. Явно кралицата смята, че си заплаха за нея.
Синдер стисна зъби с такава сила, че чак ченето й щеше да се строши от напрежението. Ето ти я истината, изречена с такава безочлива простота. Смътни спомени се надигнаха у нея, които водеха към началото на цялата история.
Тя беше виновна. Тя беше виновна за всичко.
Лунитяните преследваха нея.
— Дай си потника — промълви тихо. Този път дори не си направи труда да го контролира и стражът свали потника, без да спори. Синдер го грабна от него и видя как точно под ребрата от кожата му стърчи нейната стреличка. Тя извърна поглед встрани и притисна потника към ранения гръб на Вълка.
— Завърти го на една страна.
— Моля?
— Обърни го на една страна. Така дихателните пътища ще се отворят и той ще диша по-леко.
Синдер го погледна намръщено, но едно четирисекундно търсене в мрежата потвърди, че предложението му е правилно, и тя завъртя Вълка на една страна колкото се може по-внимателно, нагласи краката му така, както беше показано на медицинската диаграма в мозъка й. Лунитянинът не й помогна, но когато Синдер свърши, кимна одобрително.
— Синдер?
Беше тънкият, сдържан глас на Ико. В кораба беше станало тъмно, светеше единствено аварийното осветление, работеха само основните системи. Тревогата на Ико й пречеше да си гледа работата, точно както пречеше и на Синдер.
— Какво ще правим?
Синдер се задъха. В главата й избухна силна болка. Тежестта на случилото се я притискаше толкова силно, че тя се изкушаваше да се свие върху Вълка и да се предаде. Не можеше да помогне на Скарлет, нито на Трън. Не можеше да спаси света. Не можеше никого да спаси.
— И аз не знам — прошепна тя. — И аз не знам.
— Като за начало може да намерим място, на което да се скрием — предложи мъжът. Раздиращ звук последва думите му — беше откъснал парцалче от подгъва на панталоните си. Той издърпа стреличката, сви се от болка, хвърли я в коридора и притисна парчето плат към раната си. За първи път Синдер забеляза, че стражът носеше в калъф на колана си огромен ловджийски нож. Когато тя замълча, той вдигна към нея острите си като шило очи. — Може би някъде, където приятелят ти ще получи помощ. Това е просто предложение.
Синдер поклати глава.
— Няма как да стане. Загубихме и двамата си пилоти, а аз не мога да летя… не знам как…
— Аз мога.
— Но Скарлет…
— Чуй ме. Сибил Мира ще се свърже с Луна, ще изпрати подкрепление, а корабите на кралицата не са чак толкова далеч, колкото си мислиш. Цяла армия ще се спусне подире ти.
— Но…
— Няма „но“. Нищо не можеш да направиш за другата си приятелка. Считай, че е мъртва. Но на него може би ще успееш да помогнеш.
Синдер отпусна брадичката си, сви се. Противоречиви решения заплашваха да разкъсат главата й. Мъжът мислеше логично. Тя съзнаваше това. Но й беше толкова трудно да се признае за победена. Да се откаже да спаси Скарлет. Да направи тази жертва и да живее после с мисълта за това.
Но с всяка изминала минута тя бе на път да загуби и Вълка. Синдер сведе поглед. Лицето на Вълка се бе свило от болка, по челото му имаше капчици пот.
— Кораб — повика стражът, — изчисли местоположението ни и приблизителната траектория над Земята. Кое е най-близкото място, където можем да кацнем? Гледай да е някъде, където не е много населено.
— На мен ли говорите? — след кратко колебание се чу гласът на Ико.
Стражът присви очи към тавана.
— Да. На теб!