— Извинете, разбира се. Сега ще изчисля. — Лампите светнаха по-ярко. — Ако направим естествено спускане към Земята, за около седемнадесет минути ще кацнем в Централна или Северна Африка. Един по-широк радиус от хиляда и петстотин километра ни отваря път към средиземноморските региони на Европа, а също и западната част на Източната република.
— Трябва да закараме Вълка в болница — тихо каза Синдер. Но още щом го каза, осъзна, че във всяка болница на Земята веднага щяха да разберат, че той е лунен войник, хибрид между човек и вълк. При това, ако го отведе в болница, самата тя поемаше риск за живота си, да не говорим, че Рампион лесно се разпознаваше… Къде, къде можеха да намерят убежище?
Навсякъде беше опасно.
Вълка простена под нея. Гърдите му изхъркаха.
Трябваше му болница… или лекар.
Африка. Доктор Ърланд.
Синдер вдигна поглед към лунитянина и за първи път сред мудния хаос в главата си се помъчи да се запита защо. Защо не ги бе убил до крак? Защо им помагаше? Защо?
— Ти служиш на кралицата — рече му тя. — Как мога да ти вярвам?
Устните му се извиха, като че тя си бе направила шега, но очите му побързаха отново да си възвърнат твърдостта.
— Аз служа на моята принцеса. И на никого другиго!
Подът сякаш пропадна под краката на Синдер. Принцесата. Неговата принцеса.
Той е знаел!
Тя даде малко време на детектора си да разпознае лъжата, но това така и не стана. Мъжът казваше истината.
— Африка — проговори Синдер. — Ико, заведи ни в Африка. На мястото, на което летумозисът е избухнал за първи път.
Глава дванадесета
Отначало сателитът падаше бавно, постепенно, но гравитацията на Земята вземаше връх над орбитата му и го теглеше към себе си.
Трън повдигна крачола на панталона си и с помощта на десния си крак свали лявата си обувка. Ножът, който беше скрил там, изтрака на пода. Той го грабна и неумело се опита да насочи острието към одеялото, което овързваше китките му.
Момичето каза нещо през парцала в устата си и се премести към него. То беше вързано много по-здраво и по-сложно от Трън. На капитана на Рампион чародейката си бе направила труда да завърже единствено ръцете, и то отпред. Но момичето беше вързано цялото, чак до краката, освен това ръцете бяха вързани на гърба, а в устата бе затъкната кърпа.
Като нямаше с какво да натисне ножа и да среже възела, Трън кимна на момичето.
— Можеш ли да се обърнеш?
Крес тупна на земята, завъртя се на една страна и се отблъсна от стената с крака, така че да се завърти и ръцете й да се насочат към него. Трън клекна над нея и взе да реже чаршафа, който се врязваше в ръцете й. Когато най-сетне го накълца някак, по кожата на момичето бяха останали дълбоки червени улеи.
Момичето разкъса кърпата от устата си и я остави да виси на врата й. Един възел от оръфаната й коса се оплете в плата.
— Краката ми!
— Можеш ли да ми развържеш ръцете?
Без да каже и дума, момичето грабна ножа от Трън. С треперещи ръце насочи острието към превръзките на коленете си и Трън си помисли, че може би беше най-добре да я остави да се упражнява върху себе си.
Докато режеше чаршафа, Крес приличаше на някоя луда — беше толкова съсредоточена, че челото й се бе набръчкало, косата й беше чорлава, лицето й — мокро, на петна, а червени линии от превръзката на устата кръстосваха бузите й. Но от адреналина ръцете й работеха бързо и скоро тя изрита чаршафа и се освободи от него.
— Ръцете ми — повтори Трън, но момичето вече се бе уловило за мивката и се изправяше с треперещи крака.
— Съжалявам — трябва да въведа кода! — извика тя и с неуверена крачка влезе в стаята. Трън грабна ножа, изправи се с мъка на крака, а в това време сателитът внезапно смени посоката си. Трън се подхлъзна и се блъсна във вратата на банята. Земната гравитация ги теглеше и те падаха с бясна скорост надолу.
Трън се подпря на стената, за да не падне, и влетя в стаята. Момичето също беше паднало и тъкмо се мъчеше да се прехвърли от другата страна на леглото.
— Трябва да се доберем до другия кораб и да се разкачим! — викна Трън. — Трябва да ме развържеш!
Тя поклати глава и се притисна до стената, където бе вграден най-малкият от всички екрани, онзи, в който Сибил беше бърникала. По лицето на момичето имаше залепнали коси.