— Тя е блокирала кораба, така че да не може да излети, а и аз познавам сателита много по-добре и… о, не, не, не! — Момичето изпищя, докато пръстите му танцуваха по екрана. — Сменила е кода за достъп!
— Какво правиш?
— Трябва да вкарам кода. Аблативното покритие ще издържи, докато минаваме през атмосферата, но ако не пусна парашута, цялото нещо ще се пръсне при удара!
Сателитът пак промени посока и двамата залитнаха. Трън падна на матрака, ножът изхвръкна от ръцете му и отскочи от ръба на леглото. Момичето се препъна и падна на едно коляно. Стените около тях започнаха да се тресат от триенето със земната атмосфера. Мракът, който забулваше малките прозорци, бе изместен от ослепително бяла светлина. Най-външното покритие гореше и така ги предпазваше от горещината в атмосферата.
За разлика от Рампион този сателит беше проектиран само за едно-единствено кацане на Земята.
— Добре тогава. — Трън заряза ножа, преметна се в другия край на леглото и вдигна момичето на крака. — Пускай го този парашут! — Крес продължи да се поклаща и когато той я завъртя в посока към екрана, обгърна плътно тялото й с ръцете си като в пашкул. Момичето беше още по-нисичко, отколкото си беше мислил — главата й стигаше едва до гърдите му.
Пръстите й взеха да мушкат по екрана, а в това време Трън се поразкрачи, сви колене и се приготви, доколкото можа, да посрещне друсането и трещенето на сателита. Приведе се над нея, като се мъчеше да пази равновесие, да я държи стабилно, дордето по екрана се сменяваха кодове и команди. Погледът му се стрелна към близкия прозорец, който все така огнено белееше. Щом сателитът навлезеше достатъчно навътре в атмосферата на Земята, автоматичната гравитация щеше да се изключи и те щяха да бъдат в безопасност като зарче в ръката на комарджия.
— Вътре съм! — извика момичето.
Трън се захвана за мокета с пръстите на босия си крак. Чу трясък зад гърба си и се осмели да погледне. Единият от екраните беше паднал от писалището. Той преглътна с усилие. Всичко, което не беше завинтено, щеше да се превърне в снаряди.
— Колко време още ще ти трябва да…
— Готово!
Трън я завъртя на другата страна и заедно с нея се хвърли към матрака.
— Под леглото! — той се препъна, падна, повлече я със себе си. Над главите им шкафовете се разтвориха. Трън се уплаши, когато край тях задрънча дъжд от консерви и чинии. Той се надвеси над момичето, предпазвайки го с тялото си от тях. — Бързо!
Тя изпълзя напред, вън от обръча на ръцете му, избута се навътре в сенките. Прилепи максимално гръб до стената, а двете й ръце се опряха с все сила в рамката на леглото, за да се закрепи здраво на едно място.
Трън стана от земята и хвана най-близката подпора, за да се издърпа напред.
Тресенето спря. Смени го плавно, бързо спускане. Ярката светлина в прозорците избледня до слънчево синьо. Стомахът на Трън се надигна и той се почувства, като че е засмукан от вакуум.
Той чу как момичето изпищя. В главата му избухна болка, ярка светлина и светът потъна в мрак.
Книга втора
Вещицата отряза златните й коси и я захвърли в огромна пустиня.
Глава тринадесета
Крес никога не би повярвала, че има силата да завлече Карсуел Трън под леглото, да застопори до стената безжизненото му тяло, но ето че доказателството беше в ръцете й. А край тях не спираха да хвърчат и да тряскат кабели, екрани, щепсели, чинии, храна. Стените на сателита пъшкаха и Крес стисна очи, като се мъчеше да не си представя как горещината и триенето разтопяват болтовете, спойката, мъчеше се да не прави догадки колко издръжлив е този неизпробван сателит. Мъчеше се да не мисли за падането на Земята, за нейните планини, океани, ледници, гори, за удара, който щеше да последва, когато хвърленият от космоса сателит се блъсне в планетата и се разбие на милиарди дребни парченца.
Обаче тази работа хич не й се удаваше.
Падането продължаваше цяла вечност, а в това време малкият свят на Крес се разпадаше.
Тя се бе провалила. Досега парашутът трябваше да се е разтворил. И тя трябваше да почувства как се освобождава, как рязко ги връща нагоре, когато овладее падането им, как бавно ги спуска на Земята. Но падането им само повече и повече се ускоряваше, а в сателита ставаше все по-горещо. Може би беше объркала нещо, може би отворът за парашута се е повредил или пък изобщо нямаше парашут, а паролата е била от несъществуваща програма. Нали Сибил беше поръчала сателита. А тя никога не е смятала да остави Крес да кацне в безопасност на синята планета.