Сибил я бе надвила. Те щяха да умрат.
Крес загърна с тялото си Карсуел Трън и зарови лицето си в косата му. Така поне той нямаше да усети нищо. Нямаше да се страхува.
И тогава — потръпване, усещане, различно от падането. Крес чу изплющяването на въжетата от найлон, съскането, и ето, внезапното друсване, което сякаш ги дръпна нагоре към небето. Тя изкрещя, стисна още по-здраво Карсуел Трън, а от това рамото й се удари в долната страна на леглото.
Падането заприлича на потъване, а Крес все така ридаеше, но вече от облекчение. Стискаше изопнатото тяло на Трън и ридаеше, задъхваше се и пак ридаеше.
Измина много време, а ударът така и не идваше. Когато най-сетне се удариха в земята, от сътресението Крес пак се блъсна в леглото. Сателитът падна, пързулна се, преобърна се и тръгна надолу. Пързаляха се по нещо твърдо, може би хълм или планински склон. Крес стисна зъби, за да не изпищи, и се помъчи с една ръка да предпази Трън, докато с другата се хвана плътно до стената. На повърхността на Земята имаше толкова много вода — тя беше очаквала да паднат във вода, а не върху това твърдо нещо, в което се бяха разбили. Най-накрая спиралното спускане свърши с грохот, от който стените наоколо им се разтърсиха.
Белите дробове на Крес горяха от усилието й да си поеме въздух с цяло гърло. Всяко мускулче я болеше от адреналина, от напрежението, докато се подготвяше за удара, от блъскането, което тялото й беше понесло.
Но в главата й нямаше болка.
Те бяха живи.
Бяха паднали на Земята и бяха живи.
Вик, породен от напрежението и от благодарност, се изтръгна от Крес, тя прегърна Трън и се разрида от щастие, свряна във врата му, но радостта й изчезна, когато той не я взе в обятията си. Беше забравила, че капитанът си бе ударил главата в рамката на леглото, беше забравила как тялото му бе захвърлено на пода, как Трън се бе свлякъл в ъгъла и как тя го бе завлякла под леглото, без той да гъкне, без да помръдне.
Крес се отлепи от него. От нея течеше пот, а косата й ги бе сплела, беше се увила около двамата почти толкова здраво, колкото възлите на Сибил с чаршафите.
— Карсуел? — просъска Крес. Стори й се необичайно да изрича на глас името му, сякаш още не беше заслужила тази близост. Облиза устните си и каза с дрезгав глас: — Господин Трън? — Пръстите й се допряха до гърлото му. Облекчение — пулсът му беше силен. По време на падането се бе усъмнила дали чува дишането му, но сега, когато всичко беше притихнало и неподвижно, Крес долавяше свистенето на въздуха от устата му. Може би беше получил сътресение. Крес беше прочела някъде, че когато си ударят главите, хората могат да получат сътресение. Не можеше да си спомни какво им ставаше от това, но знаеше, че не е хубаво.
— Събудете се. Моля ви. Живи сме. Успяхме. — Момичето допря дланта си до лицето на Трън и с изненада установи, че то е грапаво и изобщо не е гладко като собственото й лице.
Брада — логично. Но при все това, по необясними причини тя никога не беше вплитала във фантазиите си усещането за острите бодлички на брадата. Това щеше да бъде поправено занапред.
Крес поклати глава, засрамена от себе си, че мисли за такива неща, когато Карсуел Трън лежеше ранен пред очите й и тя не можеше да стори ни…
Трън шавна.
Крес ахна и се помъчи да подложи нещо под главата му, ако вземе да буйства много.
— Господин Трън? Събудете се. Живи и здрави сме. Моля ви, събудете се.
Тихо, мъчително стенание и дишането му взе да се нормализира.
Крес отметна косата от лицето си, само че тя отказваше да се отлепи от плувналата й в пот кожа. Дълги кичури стояха затиснати под телата им.
Трън отново простена.
— К-Карсуел?
Той помести лакътя си, като че се опитваше да вдигне ръка, но китките му още стояха вързани една за друга. Той примигна и отвори очи.
— Как… А?
— Спокойно, тук съм. В безопасност сме.
Трън прокара език по устните си, после пак затвори очи.
— Никакъв господин Трън, давай на „ти“ — изръмжа той. — Повечето хора се обръщат към мен с Трън. Или ме наричат „капитане“.
— Разбира се, Трън — сърцето на Крес се повдигна. — Капитане. Боли ли те нещо?
Капитанът се размърда с мъка и установи, че ръцете му още стояха вързани.