— Какво значение има откога са там или как са успели да минат незабелязано? — попита президентът на Американската република, Варгас. — Явно е, че в момента се намират там, и още е явно, че това е заплаха.
Каи стисна очи.
— Но защо? Левана получава точно това, което поиска. Защо й е да ни заплашва? Защо й е да ни разкрива картите си?
— Може би иска да се увери, че Републиката няма да се отметне от брачния съюз в последната минута? — предположи Бромстад.
— Но тя няма никакви основания да… — Каи изпухтя и отпусна ръката си върху облегалката на креслото… същото, което някога беше принадлежало на баща му. Чувстваше се прекалено напрегнат, за да седне. Той огледа членовете на правителството си, съветниците си, най-образованите експерти в страната му — в момента всички до един изглеждаха точно толкова слисани, колкото се чувстваше и той самият. — Какво мислите? Защо е всичко това?
Експертите размениха погледи помежду си, а след това министър Дешал Хюи взе да барабани с пръсти по масата.
— По всичко личи, че се опитват да ни кажат нещо.
— Може би това е техният начин да ни подканят да им отговорим дали ще присъстваме на сватбата, или не — рече под нос генерал-губернаторът на Австралия, Уилямс.
— А може би трябва да ги попитаме — предложи Кон Торин, като се почукваше с пръст по челото. — Щом Луна е на път да се превърне в мирен съюзник на Земния съюз, ние можем да започнем да отваряме линиите за комуникация.
— Ами, разбира се — обади се министър-председателят на Африка, Камин. На Каи му се стори, че можа да чуе как очите й се завъртяха. — Те винаги са били толкова отворени към нас в миналото.
— Вие може би имате по-добра идея?
— Аз наистина имам — каза Уилямс. — За нас това е златен шанс да отвърнем на скорошното им нападение. Трябва заедно да предприемем мащабна атака и да свалим колкото се може повече от тези кораби. Трябва да дадем на Луна да разбере, че не може да продължава да ни заплашва всеки път, когато Левана изпадне в ярост. Щом искат битка, ще се бием.
— Война — каза министър-председателят Камин. — Предлагате ни да започнем война.
— Те започнаха войната. Аз предлагам да й сложим край.
— А нима смятате, че нашите армии са подготвени да атакуват цялата флотилия от лунни кораби? — изсумтя Камин. — Та ние нямаме и най-малка представа що за оръжия имат на борда. Последните нападения ни показаха, че Луна няма да води войната с никоя от познатите ни стратегии. Те са непредсказуеми и колкото и да ми е мъчно да го призная, военното ни дело е закърняло и причината е, че страните ни живеят в мир вече много поколения поред. Армиите ни са малочислени, една шепа от хората ни са обучени да водят космически битки…
— Съгласна съм с Австралия — намеси се кралица Камила. — Ако не атакуваме сега, когато изненадата е на наша страна, втори шанс едва ли ще имаме.
— Изненада ли? — излая президентът Варгас. — Те са ни обградили! А ако се надяват ние да ги атакуваме? Ако всички тези глупости за брачния съюз са били чисто и просто уловка, за да ни отвлекат вниманието, докато флотилиите им заемат позиция?
Върху облегалката на креслото кокалчетата на Каи побеляха.
— Брачният договор не е уловка! И никой не се кани да започва война!
— О, да, и още как — самодоволно се усмихна Камила. — Бях забравила, че младият император е съвсем наясно по въпроса.
Кръвта на Каи кипна.
— На холографа се вижда, че макар корабите да са обградили Земята, те се намират вън от териториалните граници на Земния съюз. Прав ли съм?
— Засега — каза генерал-губернаторът Уилямс.
— Така. А това означава, че засега тези кораби не нарушават отношенията, които сме установили с Луна. Не казвам, че Левана не си играе с нас, не казвам, че не ни заплашва, но ще бъде неразумно от наша страна да предприемем някакви действия, без да имаме предварително подготвена стратегия.
Уилямс поклати глава.
— Преди да сме измислили стратегията, току-виж са ни заличили напълно.
— Добре тогава — каза Каи и изпъна раменете си. — Според Договора от Бремен, за да поведем война срещу един политически субект, трябва да имаме мнозинство. Всички, които подкрепят атаката срещу лунните кораби, да кажат „да“.
— Да — казаха едновременно Уилямс и Камила. Останалите трима държавници замълчаха, но по измъчените им лица Каи разбра, че никой от тях не беше доволен от решението.