Тя обясни на Ърланд как бяха проследили нишката до Париж, където бе научила за смъртта на Мишел Беноа, но за сметка на това пък бе открила внучката й. Скарлет… и Вълка. А после се бяха съюзили. И Вълка се бе наел да тренира психическите й способности и да я учи да се бие.
Разказа му и за нападението на борда на Рампион и как Сибил Мира бе отвела Скарлет, и как сега бяха останали само тя и Вълка… и стражът, на когото й се искаше да вярва, чувстваше, че трябва да му вярва, но ето че дори името му не знаеше.
— Той ми каза, че служи на своята принцеса — каза Синдер с тихи, слаби думи. — Незнайно как, но той знаеше коя съм.
Ърланд поглади щръкналата си коса.
— Може би е дочул чародейката Мира да говори за вас или дори кралицата. Имаме късмет, че е предан на истинската корона. Мнозина от раболепните слуги на Левана по-скоро биха ви убили на мига и биха поискали награда, отколкото да ви признаят за кралица.
— За това и сама успях да се досетя.
Той се подсмихна подигравателно, сякаш не беше доволен, задето се налагаше да признае, че на мъжа все пак можеше да се вярва.
— И като заговорихме за признаването ви за истинската кралица…
Синдер се сви навътре в стола и стисна ръката на Вълка.
— Госпожице Лин, години наред правех планове за мига, в който щях да ви намеря отново. Трябваше веднага да дойдете при мен.
Синдер набърчи нос.
— Аз именно поради тази причина не дойдох.
— Какво означава това?
— Доктор Ърланд, когато дойдохте при мен в килията в затвора и ми струпахте на главата тази история с принцесата… аз как трябваше да реагирам според вас? Изведнъж от никой се превърнах в отдавна изчезнала принцеса! А вие очаквахте от мен да скоча и да прегърна съдбата, която вие бяхте написали за мен в главата си! Но мина ли ви през ума, че това може да не е съдбата, която аз искам? Аз не съм възпитана да бъда принцеса, нито лидер. Затова ми трябваше малко време да разбера коя съм била… коя съм сега. Откъде произхождам. И си помислих, че може би ще намеря отговорите във Франция.
— И намерихте ли ги?
Тя сви рамене. Спомни си подземната лаборатория, която бяха открили във фермата на Беноа, със стъкления контейнер, който поддържаше жизнените й функции, където беше спала полужива в продължение на осем години. Мястото, на което някакви безименни хора без лица й бяха дали ново име, нова биография и нови крайници на робот.
— Някои от тях намерих.
— А сега какво? Готова ли сте да приемете съдбата си, или ще продължавате да търсите?
— Вече знам, че съм онази, която вие казвате, че съм. — Синдер се смръщи. — А все някой трябва да спре Левана. И ако този някой трябва да съм аз, ами… добре тогава. Приемам. Готова съм. — Тя хвърли поглед към Вълка и преглътна следващите си думи. Или поне смятах, че съм готова, преди да съсипя всичко.
— Добре — каза Ърланд, — защото е време да помислим за някакъв план. Не можем да допуснем кралица Левана да продължи да управлява и в никакъв случай не можем да я оставим да управлява Земята.
— Разбирам ви. Прав сте. Аз всъщност имах план. Тоест, ние имахме план.
Докторът повдигна вежди.
— Искахме да се възползваме от сватбата, особено от факта, че там ще бъде пълно с журналисти. Смятахме да минем скришом край охраната на двореца, а сетне аз да се промъкна на церемонията и… да й сложа край.
— Искали сте да сложите край на сватбата? — попита Ърланд, без никак да се впечатли от плана й.
— Да. Смятах да разкрия пред всички коя съм. Пред всички камери и медии. И пред целия свят щях да кажа на Каи, че не може да се ожени за Левана. Щях да разкрия на света, че тя планира да завладее всички страни на Земята, така че останалите лидери ще откажат да я признаят за една от тях. После щях да поискам от Левана да се откаже от короната си… и да я даде на мен. — Синдер се отдръпна от Вълка, защото усети, че дланта й беше станала прекалено топла. Потърка ръката си напрегнато в панталона.