Доктор Ърланд гледаше мрачно. Той протегна ръка и я ощипа силно над лакътя.
— Ох! Ей, какво правите?
— Хъм, за миг ви взех за една от моите халюцинации. Не е възможно да съчините толкова глупав план.
— Не е глупав. Новината ще се разпространи за минути. И Левана няма да може да направи нищо, за да я спре.
— Ще се разпространи и още как — всички ще вдигнат глъчка до небето, че са станали свидетели на тирадата на лудото момиче киборг, което си мисли, че е принцеса.
— Могат да ми направят кръвни тестове като вас. Мога да докажа, че аз съм принцесата.
— А докато вие давате кръвни проби, Нейно Величество ще стои със скръстени ръце отстрани и търпеливо ще ви чака да свършите! — Ърланд изпухтя, като че говореше на малко дете. — Хищническите нокти на кралицата са забити толкова надълбоко в Републиката, че ще бъдете мъртва още преди да кажете принцеса. В момента вашият император Каи би направил всичко, за да задоволи желанията на Левана, да се увери, че няма да избухне нова война и да се докопа до лекарството против летумозиса. Той не би рискувал да си навлече гнева на кралицата само и само да потвърди думите на едно шестнайсетгодишно момиче, което освен всичко друго е и издирван престъпник.
— А вие откъде знаете? Каи може и да се вслуша в мен. — И Синдер скръсти ръце.
Докторът повдигна вежди, а седнала на стола си, принцесата се нацупи.
— Добре, какво предлагате тогава? Вие явно знаете всичко за политическите революции, затова, моля ви, просветлете ме, о, набръчкани старецо.
Доктор Ърланд изпухтя, грабна шапката си от малката писалищна маса и я нахлупи на главата си.
— Може да започнете, като се научите на малко обноски. В противен случай никой никога няма да повярва, че сте принцеса.
— Сигурна съм, че лошите обноски са били в основата на всички неуспели революции.
— Свършихте ли вече?
— Ни най-малко.
Той я закова с кръвнишкия си поглед и тя на свой ред го погледна свирепо.
Накрая Синдер завъртя очи.
— Добре де, свърших.
— Отлично, защото трябва да обсъдим много неща, като започнем от там как да ви върнем на Луна.
— На Луна ли?
— Да, на Луна. Планетата, която съдбата ви е отредила да управлявате. Струва ми се, че вече сте чували за нея.
— Очаквате от мен да се върна на Луна?
— Не днес, но все някога. Губите си времето с тази сватба и медиите, на които разчитате да разпространят новината ви. Народът на Луна не дава пукната пара какво мислят хората на Земята. Искате да обявите тук коя сте, но това няма да убеди тях да се вдигнат на бунт срещу своя владетел и да короноват вас за своя кралица.
— Разбира се, че ще го направят. Аз съм законният наследник!
Синдер се отдръпна назад, уплашена от собствените си думи. И през ум не й беше минавало, че лунната й самоличност бе проникнала така дълбоко в нея и че е силно решена да претендира за мястото си. Чувството беше необичайно и граничеше с гордост.
— Да, вие сте законният наследник — потвърди докторът. — Но трябва да убедите в това народа на Луна, а не хората на Земята. Лунитяните трябва да научат, че вие сте жива. Само когато те застанат на ваша страна, може да се надявате на успех и да получите онова, което ви се пада по право, по рождение. Но не забравяйте, че Левана няма да се даде лесно.
Синдер си разтри врата и зачака предупрежденията за високите нива на адреналина да изчезнат.
— Добре, да приемем, че сте прав и че това е единственият път. Как тогава ще се доберем до Луна? Нали всички аеродруми се намират под земята? И както предполагам, са строго охранявани?
— Именно. Трябва да намерим начин да ви вмъкнем скришом. Явно, че няма да можем да използваме вашия кораб… — Той замълча и се почеса по главата. — Работата иска внимателно да обмислим стратегията си.
— О, чудесно! Още стратегии. Любимата ми част.
— Междувременно бих ви препоръчал да не се отдалечавате от сърцето на града и да гледате да не излизате много от кораба си. Тук не сте в пълна безопасност.
Синдер погледна намръщено.
— В случай че не сте забелязали, да ви припомня, че не остана човек, който не ме е видял. Какъв смисъл има да ме криете.
— Нямах това предвид. Районът познава повече случаи на летумозис от всяко друго кътче на Земята. И въпреки че повече от година тук не е имало бум на болестта, не бива да ставаме непредпазливи. Не и когато става дума за вас.