Каи сложи ръце на бюрото си.
— Наинси, нима казваш, че има вероятност това момиче, тази Скарлет Беноа… да е принцеса Селена?
— Към настоящия момент тази възможност не може нито да се докаже, нито да се опровергае, но не съм открила свидетелства, които да оправдаят отхвърлянето на подобна хипотеза.
Каи напълни дробовете си и от седмици насам за първи път почувства, че диша с пълни гърди.
— А Синдер знае! Синдер се е досетила… и сега… е заедно с нея! Синдер е открила принцесата!
— Ваше Величество — предупреди го Торин, — правите много прибързани заключения.
— Но всичко се връзва, нали?
Торин го изгледа навъсено.
— Ще се въздържа да изложа мнението си, докато не разполагаме с информация, която се гради на нещо повече от едни умозаключения.
— Умозаключенията на един андроид! — възрази Каи и посочи Наинси. — По-добри са от обикновените заключения.
И той скочи от креслото си и взе да крачи пред панорамния прозорец с величествената гледка отвъд. Принцеса Селена беше жива. Знаеше си той. А Синдер я бе открила.
Той се позасмя.
— Ваше Величество, изненадан съм да видя, че приемате всичко това толкова весело — каза Торин. — Бих си помислил, че подобно развитие на събитията би следвало да ви уплаши.
— Но защо? Та принцесата е жива!
— Ако това момиче наистина е изчезналата принцеса, тогава в този момент тя е заложник на опасен престъпник, Ваше Величество.
— Какво… Синдер не е опасна!
Неочаквано Торин също се разяри и сам скочи на крака.
— Нима забравихте, че тя е лунитянка? Лунитянка, която познава хора, работещи в този дворец! Тя принуди вас — най-строго охранявания човек в държавата, да й дадете лична покана за годишния бал, след което проникна тук, както допускам, с едничката цел да провокира кралица Левана. Лин Синдер избяга от строго пазения ни затвор, успя да се измъкне на армията ни, а това, в края на краищата, доведе до нападението, което погуби живота на хиляди хора! Как може да твърдите, че не е опасна?
Каи изправи гръб.
— Нападението дойде от Левана, а не от Синдер.
Торин издаде стон и потърка с пръсти слепоочията си. От дълго време насам Каи не беше виждал това изражение на лицето на своя съветник. Беше онова изражение, което говореше, че Торин смята Каи за идиот.
У императора се надигна негодувание.
— И ако искате да знаете, тя отказа поканата ми за бала. А дойде единствено, за да ме предупреди! Колкото до доктор Ърланд… — Каи се подвоуми. Той все още не можеше да реши какво да мисли за взаимоотношенията между Синдер и доктора. — Левана иска смъртта й. Не виждам какъв друг избор й оставихме, освен да избяга.
— Ваше Величество, боя се, че заради чувствата ви към… това момиче проявявате пристрастия, които излагат на риск способността ви да взимате правилни решения, когато става дума за нея.
Лицето на Каи пламна. Толкова ли му личеше?
— Но нали продължавам да се мъча да я намеря? Нали? Все още половината от армията ни я издирва.
— А вие кого се опитвате да намерите — нея или тази принцеса?
Каи посочи към Наинси.
— Какво значение има щом са заедно? Ще намерим и двете!
— И тогава ще дадете на Луна нова кралица, а Лин Синдер ще бъде помилвана, така ли?
— Не знам. Може би. Толкова ли е страшно това, на което се надявам?
— Но тя пак ще си остане една от тях. Сам казахте, че ви е излъгала за всичко. Какво знаете за нея? Че е откраднала идентификационния чип на едно умряло момиче. Че е помогнала на известен крадец да се измъкне от затвора. Да продължавам ли?
Каи потрепна, завъртя се с лице към прозореца и непреклонно скръсти ръце на гърдите си. Неприятно му беше, че всяка дума, изречена от Торин, беше неоспорима, а надеждите, които Наинси му беше дала, се градяха на смътни наблюдения и мъгляви догадки.
— Разбирам, че отчасти се чувствате виновен, задето я осъдихте на екзекуция — каза Торин и гласът му стана по-мил. — Но трябва да спрете да я идолизирате.
— Да я идолизирам ли… — Каи се обърна с лице към него. — Аз не я идолизирам.
Торин го изгледа замислено, докато Каи започна да се чувства неловко.