— Може да й се възхищавам понякога, но дори вие трябва да признаете, че онова, което направи Синдер, беше впечатляващо. И освен друго, на бала тя се опълчи на Левана. Това вас не ви ли впечатли? Поне мъничко?
Торин закопча сакото на костюма си.
— Думата ми е, Ваше Величество, че вие сякаш вярвате прекалено много на едно момиче, за което на практика не знаете нищо. Момиче, което ни навлече много, много неприятности.
Каи се навъси. Разбира се, Торин беше прав. Той не знаеше нищо за Синдер, колкото и да му се струваше, че знае много. Но той беше императорът. Имаше средствата. Може и да не знаеше много за Синдер, но щом тя бе успяла да научи за лунната принцеса, тогава той можеше да научи повече за нея. И много добре знаеше откъде да започне.
Глава двадесет и трета
Крес се събуди, но този път я обгръщаха ръце, а не пясък — макар че пясък имаше колкото щеш. Трън я бе придърпал толкова близо до себе си, че тя усещаше дъха му във врата си, усещаше как гърдите му се надигат и се спускат. Тя сънливо отлепи клепачите си.
Нощта беше паднала. Луната се бе завърнала, по-голяма от предишната нощ, заобиколена от море от звезди, които блещукаха и им намигваха.
Изпитваше ужасна жажда, а в устата й нямаше слюнка дори да навлажни пресъхналия си език. Започна да трепери въпреки парашута, одеялата и чаршафите, натрупани отгоре й. Въпреки горещината, която изгорялата й кожа изпускаше, въпреки топлината на Трън, която я пазеше. С тракащи зъби тя се сгуши в него. Прегръдката му я обви по-плътно. Тя вдигна глава нагоре. Звездите се движеха, кръжаха над тях като водовъртеж, който се мъчеше да засмуче цялата планета в дебрите си. Звездите й се подиграваха. Присмиваха й се.
Тя стисна очи и пред тях се яви жестоката усмивка на Сибил. В главата й отекнаха заглавия от новините, изречени с носово детско гласче. ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГРАДА — НАПАДНАТИ… НАЙ-ЖЕСТОКАТА СЕЧ ОТ ТРЕТАТА ЕРА… ШЕСТНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЖЕРТВИ…
— Крес! Крес, събуди се!
Тя се сепна, но продължи да трепери. Трън стоеше надвесен над нея, очите му светеха от лунната светлина. Той намери лицето й, допря длан до челото й и изруга.
— Имаш температура!
— Студено ми е.
Той потри ръцете й.
— Съжалявам. Знам, че никак няма да ти хареса, но трябва да ставаме. Трябва да продължим.
Това бяха най-жестоките думи, които Трън би могъл да изрече. Цялото й тяло като че бе направено от пясък, който и най-нежният бриз щеше да разпръсне.
— Крес, чуваш ли ме? — Той взе лицето й в двете си ръце. Кожата му беше хладна, успокояваща.
— Не мога да стана. — Когато проговори, езикът й залепна за небцето.
— Можеш. По-добре ще бъде да вървим през нощта, когато е прохладно, отколкото да се мъчим през деня. Нали разбираш какво ти казвам?
— Краката ме болят… вие ми се ужасно свят…
Лицето на Трън се изкриви. Крес поиска да погали с пръсти косата му. На всички снимки, на които го беше виждала, даже и тези от затвора, той беше чист и спретнат. А сега беше развалина — с брадясало лице и мръсна коса. Но и така пак беше много красив.
— Знам, че не искаш да продължиш — каза той. — Знам, че заслужаваш почивка. Но ако само си лежим тук, може никога повече да не станем.
Крес си помисли, че това не беше лоша идея. Пясъкът под нея затрепери и тя докосна с ръка гърдите му, търсейки равномерното биене на сърцето му. Когато го намери, въздъхна щастливо. Тялото й започна да се разтваря, малки песъчинки, които се разпръскваха…
— Капитане — измърмори тя, — мисля, че съм влюбена в теб.
Веждите на Трън щръкнаха нагоре. Крес отброи шест удара на сърцето му и тогава неочаквано той се разсмя.
— Само не ми казвай, че са ти трябвали цели два дни да го проумееш. Струва ми се, че губя очарованието си.
Пръстите й се свиха до гърдите му.
— Ти си знаел?
— Какво да съм знаел? Че ти си самотна, а аз съм неустоим? О, да, знаех го. Хайде, Крес, изправи се.
Главата й падна на пясъка, сънят заплашваше да я отведе. Да щеше Трън да легне до нея, да я вземе в ръцете си, тогава повече никога нямаше да се налага да става.
— Крес… хей, никакво спане повече. Имам нужда от теб. Нали помниш лешоядите, Крес. Лешоядите!
— Ти нямаш нужда от мен. Ако не бях аз, ти сега изобщо нямаше да се намираш тук.