— Не е вярно. Е, добре… донякъде е вярно. Но нали вече говорихме по този въпрос.
— Мразиш ли ме? — Крес потрепери.
— Разбира се, че не те мразя. И спри да си хабиш силите за глупави приказки! — Трън подпъхна ръцете си под раменете й и я изправи насила. Тя се хвана за китките му.
— Трън, мислиш ли, че и ти някога ще ме заобичаш?
— Крес, това е много мило, но аз май съм първият мъж, когото срещаш, нали така? Хайде, изправи се.
Тя извърна главата си настрани. Ужасът се стовари отгоре й. Трън не й вярваше. Не разбираше колко силни бяха чувствата й.
— О, спатии, аса и звезди! — изпъшка той. — Нали няма пак да почнеш да плачеш?
— Н-не. — Крес прехапа устни. Не беше излъгала. Много искаше да заплаче, но очите й бяха пресъхнали.
Трън прокара ръка през косата си и изтръска един облак пясък.
— Така е — каза той твърдо. — Ние с теб сме сродни души. А сега, моля те, изправи се.
— Сигурно на много момичета си казвал, че ги обичаш.
— Ами, да. Но ако бях знаел, че ще го използваш срещу мен, щях да го премисля.
Заля я страдание и тя се отпусна до него. Главата й се въртеше.
— Умирам — прошепна тя, поразена от неизбежността на този факт. — Ще умра. А никой никога не ме е целувал.
— Крес. Крес! Няма да умреш.
— Щяхме да изживеем такава страстна любов — като в онези драми по мрежата. Но не би — аз ще умра сама, нецелуната нито веднъж.
Трън изпъшка, но не от мъка, а от раздразнение.
— Чуй ме, Крес, трябва да те уведомя, че целият съм потен, всичко ме сърби и от два дни не съм си мил зъбите. Моментът хич не е подходящ за романтика!
Тя изцвърча и скри главата си между коленете, като се мъчеше да накара света да спре да се върти толкова бързо. Безнадеждността на положението, в което се намираха, я смазваше. Пустинята нямаше да свърши никога. Те никога нямаше да се измъкнат оттук. Трън никога нямаше да я обикне.
— Крес, погледни ме. Погледна ли ме?
— Мхм — измрънка тя.
Трън се подвоуми.
— Не ти вярвам.
Тя вдигна главата си с въздишка, така че да може да надзърне през завесата от накълцаната си коса.
— Гледам те.
Той клекна близо до нея и докосна лицето й.
— Обещавам, че няма да позволя да умреш нецелуната.
— Аз умирам сега.
— Не умираш.
— Но…
— Аз ще реша кога умираш и когато това се случи, гарантирам ти, че ще получиш целувка, която си е струвало да чакаш. Но сега трябва да станеш.
Тя дълго се взира в него. Очите му бяха изненадващо ясни, сякаш можеше да я види, и той дори не трепна пред скептичното й мълчание. Не се ухили равнодушно, не каза нищо подигравателно. Просто чакаше.
Крес не можа да спре погледа си, когато той се отклони надолу към устата му. Усети как нещо в нея се размърда. Решителност.
— Обещаваш ли?
— Обещавам — кимна Трън.
Тя потрепери заради болката, която я очакваше, но се съвзе и протегна напред ръце към Трън. Той я издърпа на крака, светът се залюля, Крес се препъна, но Трън я задържа, додето се закрепи. Гладът измъчваше празния й стомах. Болката заби остри зъби в прежулените й крака, тръгна по тях нагоре и я удари в гръбнака. Лицето й се изкриви, но тя опита да не й обръща внимание. С помощта на Трън наново завърза чаршафа на главата си.
— Краката ти кървят ли?
В тъмното момичето не ги виждаше, а и те стояха още увити в кърпите.
— Не знам, но ме болят. Много.
— Може да си получила инфекция и затова да имаш температура. — Трън й подаде последната бутилка с вода, пълна наполовина. — А може да си се обезводнила. Изпий цялото шише.
Крес наклони шишето до устата си, внимателно, че да не похаби и една капчица, после спря. Предложението беше примамливо. Можеше да изпие всичката вода и пак нямаше да утоли жаждата си, но…
— Изпий шишето — каза Трън.
Тя пи, докато гърлото й спря да моли за още.
— Ами ти?
— Аз вече пих.
Крес знаеше, че това не беше истина, но с всяка глътка самоотвержеността й се стопяваше и скоро тя привърши бутилката, както Трън й каза. Тя се крепеше несигурно на краката си, надигнала бутилката към небето. Надяваше се да улови още една капка, но накрая се увери, че не беше останало нищо.
Крес замря и с копнеж остави бутилката във вързопа на рамото на Трън. Погледна към хоризонта и забеляза планинските сенки — все така далеч от тях.