Крес пое ръката, която я вдигна на крака. Тя се обърна към Трън и събра кураж да му даде една малка, истинска целувчица по бузата, но щом се наведе към него, кръвта нахлу в главата й. Светът се обърна наопаки. Бели петна изплуваха пред очите й и тя се строполи на пясъка.
Глава двадесет и пета
Синдер отмести завесите и влезе в магазина, като задържа пердето на Хиацинт, а в това време огледа рафтовете наоколо. Бурканите бяха пълни с различни билки и течности, много от тях бяха надписани на език, който не разбираше, но ако се вгледаше в тях за по-дълго, нетлинкът й щеше да започне да търси превода. Екзотичните съставки бяха разпръснати сред кутии с лекарства и шишенца с хапчета, които беше виждала в Републиката, а редом с тях имаше навити на рула марли и бинтове, мазила, аксесоари за портскрийнове, които бяха предназначени да измерват различни жизненоважни функции, масло за масажи, свещи и анатомични модели. През мръсните прозорци проникваха няколко лъча светлина и осветяваха прашинките, а в ъгъла лениво се въртеше вентилатор, без да може да пропъди сухата горещина. Един холограф показваше прогреса на вътрешен кръвоизлив, причинен от странична рана в тялото, и от време на време примигваше.
Хиацинт тръгна към дъното на магазина, като все още едва забележимо накуцваше.
— Ехо? — провикна се Синдер. На отсрещната стена над вратата висеше друга завеса, а до нея имаше огледало и мивка, в която избуяваше някакво растение.
Завесата изшумоля и една жена се промъкна под нея. Тя надяна някаква престилка върху обикновени дънки и блуза на ярки шарки.
— Идвам, идва… — Жената съзря Синдер. Очите й се ококориха, а след това тя се усмихна широко и дръпна връзките на престилката на гърба си. — Добре дошла! — каза тя със силния акцент, към който Синдер бе почнала да привиква.
— Здравейте. И благодаря. — Синдер остави на тезгяха помежду им един портскрийн и извади списъка, който доктор Ърланд беше направил. — Дойдох за малко припаси. Казаха ми, че при вас могат да се намерят ето тези неща?
— Синдер Лин.
Киборгът вдигна глава. Жената все така се усмихваше сияйно.
— Да?
— Ти си смела и красива. Благодаря ти.
Синдер се изопна — почувства се повече застрашена от жената, отколкото поласкана. След като неочакваните думи бяха изречени, тя зачака детекторът на лъжата да се включи, но това така и не стана. Смела — може би. Най-малкото разбираше защо някой би й казал такова нещо, след като са чули разказите за бала.
Но красива?
Усмивката не слизаше от лицето на жената.
— Ами… благодаря? — И Синдер побутна портскрийна към нея. — Мой приятел ми даде този списък…
Жената грабна ръцете й и ги стисна. Синдер преглътна тежко, изненадана не само от неочаквания допир, но и от това, че жената не изпита отвращение, когато взе металната й ръка. Хиацинт се облегна на тезгяха и плъзна портскрийна напред толкова неочаквано, че жената трябваше да пусне ръката на Синдер, за да го улови.
— Търсим тези неща — каза той и посочи екрана.
Усмивката на жената изчезна, когато хвърли поглед към Хиацинт, който беше облечен в ризата на кралската униформа, скоро огладена и пришита с парчета плат, така че петната от кръв почти не личаха върху керемидения й цвят.
— Синът ми също беше повикан в армията, за да стане страж на Левана. — Жената присви очи. — Но той не беше толкова груб.
— Някои от нас си имат работа — сви рамене Хиацинт.
— Чакайте — каза Синдер. — Вие лунитянка ли сте?
Изражението на жената се смекчи, когато върна погледа си на Синдер.
— Да, точно като теб.
Синдер потисна неудобството, което придружи откритото й признание.
— А синът ви е бил в кралската стража?
— Не, не. Той предпочете да се самоубие, но да не става една от куклите на конци на Левана. — Жената хвърли кръвнишки поглед на Хиацинт и се изправи.
— О, съжалявам.
Хиацинт изви очи.
— Допускам, че не ви е обичал кой знае колко много.
— Хиацинт! — ахна Синдер.
Мъжът поклати глава и дръпна портскрийна от ръцете на жената.
— Аз ще започна да ги търся сам — каза той и мина край Синдер. — Защо не я попиташ какво се е случило после?
Синдер свирепо го изгледа в гръб, докато той се скри някъде между редиците с рафтове.