— Къде е… — момичето се поколеба, защото не можа да си спомни дали Трън се бе кръстил с някакво измислено име — съпругът ми?
— Край огъня. Развличаше ни с разказ за вихрения ви романс. Момиче с късмет! — и жената й намигна лукаво, та чак Крес се отдръпна, а сетне я потупа по коляното. Подаде й купата със супа. — Но първо се наяж. Ако имаш сили, ела при нас — и тя забърза към изхода.
— Почакайте. Аз трябва да… — Крес се изчерви, но жената я погледна с разбиране.
— Да, разбрах. Ела с мен. Ще ти покажа къде можеш да си свършиш работата.
До входа на палатката имаше чифт ботуши, които бяха прекалено големи за Крес. Жената й помогна да ги натъпче с парцали, така че те й станаха направо удобни, въпреки че стъпалата още й причиняваха болка. Сетне жената я отведе по-надалеч от огъня до една дупка, която бяха изкопали на края на оазиса. За уединение бяха опънати два чаршафа, а една млада палма й служеше за седало, докато Крес се облекчаваше.
След това жената я отведе обратно до палатката и я остави сама да си изяде супата. Апетитът й се бе завърнал с десеторна сила от първото й ядене в оазиса. Стомахът й беше празен, но бульонът взе да я засища, докато тя се вслушваше в говора на непознатите. Опита се да различи гласа на Трън, но не можа.
Когато Крес изпълзя за втори път от палатката, тя видя осем фигури, насядали край огъня. Джина разбъркваше едно гърне, закопано наполовина в пясъка, а Трън седеше отпуснат с кръстосани крака на една от рогозките. На очите му имаше цветна кърпа.
— Тя е станала! — викна ловецът Куенде.
Трън вдигна глава, а изненадата му премина в усмивка, която показа всичките му зъби.
— Съпругата ми, така ли? — каза той по-силно, отколкото беше нужно.
Страхът на Крес изпълзя, когато откри, че толкова много непознати се взират в нея. Дишането й се учести и тя си помисли дали да не се престори, че й прилошава, за да потърси отново покоя на палатката.
Но тогава Трън се надигна, тоест направи опит да се надигне. Залюля се на едно коляно, като че щеше да се прекатури в огъня.
— Ох! Уф!
Крес се спусна към него. С нейна помощ той се надигна на крака и взе ръцете й, като още трепереше.
— Крес?
— Да, кап… хм…
— Ти си се събудила! Най-сетне! Как се чувстваш? — Той потърси опипом челото й, дланта му първо кацна на носа й и после се плъзна към челото й. — О, чудесно! Температурата ти е спаднала. Толкова се бях разтревожил — и той я грабна в обятията си, а тя съвсем се смали в ръцете му.
Крес изцвърча, но памучната риза на Трън приглуши звука. Той побърза да я пусне и взе лицето й в ръцете си.
— Мила ми, госпожо Смит! Втори път никога така не ме плашете!
Трън преиграваше, но при все това Крес усети силна болка в корема, когато видя устата му толкова наблизо и усети нежните му ръце върху лицето си.
— Съжалявам — прошепна тя. — Вече се чувствам много по-добре.
— И изглеждаш по-добре — устните му се извиха. — Поне допускам, че изглеждаш по-добре. — Трън заби пръстите на крака си в пясъка, хвърли нагоре единия край на дълга пръчка и я улови с лекота. — Хайде да се поразходим. Да се опитаме да останем малко насаме на този наш меден месец. — Той изкриви лицето си, за да й намигне, и това си пролича даже и под превръзката на очите му.
Тълпата край огъня се развика, а Трън хвана Крес за ръката и тя го поведе далеч от насмешките им, доволна, че тъмнината на нощта скри пламналите й страни.
— Изглежда, добре се оправяш в лагера — каза тя, когато се бяха отдалечили на известно разстояние от огъня. Зарадва се, че въпреки това Трън не пусна ръката й.
— Упражнявам се да вървя с новата пръчка. Един от мъжете ми я направи. Много по-удобна е от металната. Но лагерът още ме обърква. Кълна се, че все нещо местят насам-натам всеки път, когато си помисля, че съм разбрал кое къде е.
— Трябваше да съм до теб и да ти помагам — проговори Крес, когато наближиха малкото езерце. — Съжалявам, че спах толкова дълго време.
Трън сви рамене.
— Радвам се, че си добре. Наистина се бях разтревожил.
Погледът й светна като морски фар над преплетените им пръсти. Всяко потрепване, всеки удар на сърцето, всяка стъпка се предаваше по цялото й тяло. Не мина много време и въображението й ги положи легнали на топлия пясък, пръстите на Трън галеха косата й, а устните му се движеха по лицето й.