— Чуй, Крес — каза Трън и я изтръгна от видението й. — Казах на всички, че щом стигнем града, ще се обадим на чичо ми в Америка, а той ще ни изпрати транспорт, така че няма да продължим нататък с тях.
Крес прибра косата зад ушите си, като още се отърсваше от пипалата на фантазията си. Докосването на нощния въздух по врата й беше неочаквано приятно.
— А ти смяташ ли, че ще успеем да се свържем с екипажа ти?
— Надявам се. На кораба няма никакви уреди за проследяване, но като се има предвид, че ти успя да намериш местоположението й предишния път, аз реших, че все ще измислиш някакъв начин поне да им изпратим съобщение.
Те направиха пълна обиколка около камилите, които ги изгледаха с безсрамно безразличие. В това време мозъкът на Крес прехвърляше всевъзможни начини да се свърже с кораб, който не можеше да бъде проследен. Съобразяваше и от какво ще се нуждае, за да осъществи връзката. От сателита си не бе успяла да го стори, но с хубава връзка към мрежата…
Крес се изпълни с благодарност, когато се върнаха при малката им палатка. Въпреки че разходката им беше кратка, големите ботуши бяха започнали да я изгарят. Тя седна на постелката, свали единия ботуш и огледа колкото можа в тъмното превръзките. Трън се настани до нея.
— Всичко наред ли е?
— Дано успеем да намерим някакви обувки, когато стигнем в този град — рече Крес замечтано. — Това ще ми бъде първият чифт обувки.
— Е, сега вече говориш като истинска земна дама — ухили се самодоволно Трън.
Тя хвърли поглед към огъня, за да се увери, че никой не ги бе чул.
— А ти защо носиш превръзка на очите?
Пръстите му се плъзнаха по плата.
— Мисля, че хората започнаха да се чувстват неприятно — нали все се взирам в пространството или гледам право през тях.
Крес наведе глава и изу и втория ботуш.
— Аз не се чувствах неприятно. Мисля, че очите ти са… замечтани.
Устните му се извиха.
— Значи си забелязала! — Трън свали кърпата, натика я в джоба си и протегна краката си напред. Крес завъртя неравните краища на косата си и заразглежда профила му с копнеж, от който цялото тяло я болеше. След едноминутна агония, в която набираше смелост, тя най-сетне се приближи до него и склони глава на рамото му.
— Добра идея — каза той и я прегърна през кръста. — Вече наистина ще повярват, че сме влюбени.
— Да, ще повярват — промърмори тя и стисна очи, за да запомни съвсем точно как го усещаше.
— Крес?
— Мхм?
— Между нас всичко е ясно, нали?
Крес отвори очи. Пред нея няколко скупчени палми светеха в оранжево от трепкащата светлина на огъня и тя чу пращенето и пукането на искрите, но шумът сякаш идваше от много далеч.
— Какво искаш да кажеш?
— Мислих върху онова, което ми каза в пустинята. Според мен всичко е било от треската. Но трябва да знаеш, че аз имам навика да говоря, без да мисля, а ти нали отскоро си на Земята, та… — Той замълча, а прегръдката му се стегна около кръста й. — Ти си очарователно мила, Крес. Не ми се иска да те нараня.
Тя преглътна и изведнъж се почувства, като че устата й се бе напълнила с тебешир. Никога не си бе помисляла, че сърдечни думи като тези могат и да жилят. И не можеше да се отърси от усещането, че комплиментът му не означаваше онова, което на нея й се искаше да означава.
Крес отлепи главата си от рамото му.
— Ти ме имаш за наивна.
— Да, малко — призна той, и то така делово, че това не й се стори толкова обидно, колкото когато я нарече „мила“. — Но преди всичко смятам, че аз не съм най-подходящият човек, който би могъл да ти покаже добротата на човешкия род. Не искам да останеш разочарована, когато проумееш този факт.
Крес сключи ръце в скута си.
— Аз знам, че ти си по-добър, отколкото сам вярваш, капитан Трън. Знам, че си умен. И смел. Внимателен, грижлив…
— Чаровен.
— … чаровен и…
— Обаятелен.
— … обаятелен и…
— Красив.
Тя стисна устни и го изгледа, но подигравателната му усмивка беше заличила всеки намек за искреност.
— Извинявай. Моля те, продължи.
— И може би по-суетен, отколкото си вярвала.
Трън отметна глава назад и се разсмя. Сетне за нейна изненада той протегна ръка и взе нейната, без да отмества другата от кръста й.
— Скъпа моя, за твоя ограничен социален опит ти си наистина отличен познавач на човешката природа.