— Не ми трябва опит. Може да опитваш да се скриеш зад лошата си репутация и престъпните си авантюри, но аз знам истината.
Все още сияещ, той я сръга лекичко с рамото си.
— И истината е, че отвътре аз съм чисто и просто един сантиментален, нещастно влюбен романтик, нали?
— Не… — Крес заби пръстите си в пясъка. — Истината е, че си герой.
— Герой ли? Че това е даже още по-хубаво!
— И е самата истина!
Той дръпна ръката на Крес и скри лицето си зад нея. Хрумна й, че за него целият този разговор беше само шега. Но как беше възможно да е толкова сляп?
— Крес, убиваш ме. Кога си ме видяла да направя нещо, което може да мине за героично? Спасяването ти от сателита беше идея на Синдер, а ти беше тази, която пусна парашута, за да не се разбием в Земята, ти ни изведе от пустинята…
— Аз говоря за друго. — Крес дръпна ръката си. — Какво ще кажеш за онзи случай, когато си опитал да набереш средства за възрастни хора, за да могат те да получат андроиди асистенти? Тази постъпка е била героична! А ти си бил само на тринайсет!
Усмивката на Трън изчезна бавно.
— Ти откъде си научила за това?
— Направих проучване — каза тя и скръсти ръце. Трън се почеса по брадичката — за миг самоувереността му беше разклатена.
— Добре, ето истината — каза той бавно. — Откраднах колието от майка си и се опитах да го продам. Когато ме заловиха, реших, че няма да ме накажат, ако си помислят, че съм го откраднал за някое добро дело. А след като, така или иначе, трябваше да върна парите, нямаше вече никакво значение. Затова съчиних цялата история — уж парите са ми трябвали за благотворителност.
— Но… — Крес се намръщи, — ако това е истина, тогава за какво ти бяха тези пари?
Трън въздъхна замечтано.
— Щях да си купя състезателен кораб. „Неонова искра 8000“. Божичко, толкова го исках!
Крес примигна. Състезателен кораб ли? Играчка?
— Добре — съгласи се тя и задуши нотката на разочарование. — Ами какво ще кажеш за онзи случай, когато си освободил тигъра от зоологическата градина?
— Гледай ти. Наистина ли смяташ това за геройство?
— Тигърът е бил тъжен, нещастен. Цял живот е бил затворен в клетка. Ти си изпитал съчувствие към него.
— Не точно. Аз отраснах с котки роботи, а не с истински домашни любимци и си помислих, че ако го пусна навън, той ще изпълнява покорно всеки мой каприз, а аз ще мога да го заведа с мен на училище и ще стана страхотно известен, защото съм момчето, което си има тигър за домашен любимец. — Трън размахваше ръка във въздуха, за да илюстрира историята си. — Разбира се, още щом тигърът излезе и всички хукнаха презглава да си спасяват кожите, аз разбрах каква глупост съм извършил. — Той се облакъти на коляното си и подпря брадичка на ръката си. — Тази игра ми харесва. Какво друго си открила?
Крес чувстваше как житейската й философия се разпада. Толкова много време беше прекарала да претърсва внимателно досието му, да оправдава грешките му, убедена, че тя единствена познаваше истинския Карсуел Трън…
— Ами Кейт Фалоу? — каза тя и почти се ужаси от отговора му.
— Кейт Фалоу… — Трън наклони главата си на една страна. — Кейт Фалоу…
— Бил си на единайсет. Някакъв ваш съученик откраднал портскрийна й, а ти си я защитил. Опитал си се да й го върнеш.
— О, тази Кейт Фалоу! Уха! Когато правиш проучване, не си играеш, а?
Крес дъвчеше устната си и следеше за някаква реакция или дума, която да й подскаже, че в този случай поне е била права. Той е спасил горкото момиче. Станал е герой.
— В действителност аз бях малко влюбен в Кейт Фалоу — рече той разсеяно. — Чудя се какво ли е станало с нея.
Сърцето на Крес запърха и тя се улови за тънкото въженце на надеждата.
— Учи архитектура в университета.
— А виж, това е само за нея. Много я биваше по математика.
— Е, какво? Не виждаш ли колко героично си постъпил в този случай? Колко самоотвержено, колко храбро?
Ъгълчето на устата му се изви, но усмивката му беше колеблива и бързо изчезна, докато той извръщаше лицето си от нея. Трън отвори уста да заговори, поколеба се и накрая отново потърси ръката й.
— Да, имаш право — каза той и стисна ръката й. — Може би в мен живее един малък герой. Но Крес… наистина много малък герой.