Тя отвори очи. На вратата на банята се беше облегнал Трън. Крес се дръпна към дъното на ваната и се уви с ръцете си. На пода се изплиска каскада от вода.
— Капитане!
— Къде се научи да пееш така? — Усмивката на Трън се разшири.
— Аз… аз не… — Лицето й пламна. — Без дрехи съм!
Трън вдигна вежди.
— Да, знам — и той посочи очите си. — Няма нужда да ми го натякваш.
Крес сви пръстите на краката си на дъното на ваната.
— Не трябва… не трябва да…
Той вдигна ръце.
— Добре, добре, извинявай. Но да знаеш, Крес, че пееш много хубаво. Наистина. На какъв език беше?
Въпреки парата Крес потрепери.
— На староиталиански. Но не знам какво означават всички думи.
— Аха. — Той се обърна към мивката. — Ами… хареса ми.
Ужасният срам започна да я напуска, когато Крес видя как Трън взе да опипва за кранчетата.
— Виждаш ли някакви кърпи?
Крес му каза къде са, а Трън, след като бутна на земята един неразпечатан сапун, намери чиста кърпа и я намокри с вода от чешмата.
— Аз ще сляза до фоайето за малко — каза той и прокара кърпата през лицето си, оставяйки чисти следи върху мръсотията.
— Защо?
— Ще видя дали няма да мога да науча нещо повече за това място. Ако намерим някой от изостаналите квартали, ще е чудесно, защото Синдер и останалите могат да дойдат да ни вземат оттам… но първо трябва да се свържем с тях.
— Ако ми дадеш една минутка, аз ще… — Крес млъкна, зяпнала Трън, който си сваляше ризата. Сърцето й заседна в гърлото, докато го наблюдаваше — той изстиска кърпата, после си изми целите ръце, врата, гърдите и подмишниците. Остави кърпата настрана, сложи шепите си под чешмата и приглади с вода косата си.
Пръстите й потръпнаха от внезапното, неустоимо желание да го докосне.
— Няма нужда — каза той, сякаш тя не бе изгубила способността си да образува смислени изречения. — Ще донеса малко храна и за двама ни.
Крес се плисна с вода, за да накара ума си да се съсредоточи.
— Но нали каза, че в града човек има в какво да се спъне. Затова не бива да те оставям. И… не искаш ли да дойда с теб?
Ръката му опипа стената, докато накрая намери една от провесените кърпи. Той я дръпна от поставката и енергично затърка лицето и косата си, така че тя щръкна нагоре.
— Няма нужда. Няма да се бавя.
— Но как ще…
— Спокойно, Крес, ще се оправя. А ти в това време може да погледнеш нетскрийна и да видиш дали няма да измислиш някакъв начин да се свържем с екипажа. — Той грабна ризата си от плота на мивката, изтръска я хубаво, така че навсякъде се разхвърча пясък и прахоляк, а после я надяна през главата. Завърза цветната кърпа на очите си. — Кажи ми честно, приличам ли ти на известен и издирван престъпник?
Той зае поза като за снимка и се усмихна ослепително. И Крес трябваше да признае, че с рошавата си коса, мръсните дрехи и превръзката на очите той беше направо неузнаваем, съвсем различен от затворническата снимка. Но пак по необясним начин си оставаше вълнуващо красив. Крес въздъхна.
— Не, не приличаш.
— Добре. Докато съм долу, ще гледам да намеря чисти дрехи и за двама ни.
— Сигурен ли си, че ще се оправиш без мен?
— Аз доста преувеличих трудностите по-рано днес. Намираме се сред цивилизация. Тук владея нещата.
Самото очарование, Трън й изпрати въздушна целувка и излезе.
Глава двадесет и девета
Синдер отстъпи назад от тромавия корпус на Рампион, заслони очи с ръка и огледа немарливата работа. Хиацинт се беше покатерил на една от скърцащите метални стълби, които хората от града им бяха донесли, и продължаваше да боядисва, каквото беше останало от неповторимата украса на кораба — полегналата гола девойка, талисмана, който Трън сам беше нарисувал още преди Синдер да го срещне. В самото начало тя не бе харесала рисунката, но сега се натъжи, задето я бяха заличили — сякаш изтриваше част от Трън, част от спомена за него. Но в медиите се бе прокраднал слух, че издирваният кораб има много издайнически белег, и те не можеха да оставят нещата така.