— Вълк…
— Кога? Кога…?
Синдер вдигна рамене.
— Преди пет дни.
Вълка направи гримаса и се извърна, лицето му се изкриви от болка, чийто източник не бяха раните му. Синдер пристъпи половин крачка към него, но се спря. Нямаше думи, които биха му помогнали. Нямаше обяснение, нямаше извинение.
Затова тя се приготви да посрещне гнева на Вълка. Очакваше ярост, разрушения. Зениците му се бяха стеснили колкото връхче на карфица и той огъваше пестниците си. Откакто бяха пристигнали във Фарафра, Синдер от дъжд на вятър беше упражнявала контрола си над съзнанието на доктора и Хиацинт, но ако Вълка се разбеснееше, това щеше да е истинско изпитание на способностите й.
А тя усещаше, че енергията му беше на ръба. Страхът гореше и се надигаше. Паниката се гърчеше в гърдите му. Животното се напъваше да се освободи вътре в човека.
И тогава дъхът на Вълка се отдръпна, той потрепна и цялата ярост се изтече от него. Сякаш някой го бе пронизал смъртоносно право в сърцето, той се свлече на колене и покри главата си със здравата си ръка, сякаш искаше да се затвори за околния свят. Синдер стоеше и гледаше. Всичките й сетива бяха настроени, съсредоточени да улавят енергията и емоциите, които се трупаха като облаци край Вълка. Сякаш наблюдаваше угасването на свещ.
Сякаш гледаше как Вълка умира.
Синдер преглътна и клекна пред него. Помисли си да се протегне и да го докосне по ръката, но не можа. Това щеше да бъде нахлуване, а тя вече бе настроила дарбата си към неговата енергия. И го гледаше как се пречупва, как се разпада пред нея. Синдер копнееше да го събере отново цял, да премахне ранимостта му, която никак не му прилягаше. Но той имаше право да тъгува. Имаше право да изпитва ужас при мисълта за съдбата на Скарлет.
— Съжалявам — пророни Синдер. — Но ние ще я открием. В момента се опитваме да измислим как да се доберем до Луна. Но ще я намерим. Ще я спасим…
Той така рязко и бързо вдигна глава, че Синдер едва не падна назад от изненада. Очите му отново светеха.
— Ще я спасите? — Вълка се тресеше от гняв. Кокалчетата на ръцете му побеляха. — Ти нямаш ни най-малка представа какво ще й сторят, какво са й сторили вече!
Всичко стана бързо. В един миг Вълка беше един съсипан мъж, превит надве над коленете си. В следващия — беше на крака, грабна рамката на леглото и я вдигна към стената. Медицинската чанта падна с трясък на земята. Стаята се разтресе. Синдер изпищя и изприпка назад.
И тогава хаосът стихна така внезапно, както беше и започнал. Вълка замръзна, олюля се и падна тежко на пода, а от удара хотелът се разтресе. С празна спринцовка в ръка над изопнатото му тяло стоеше доктор Ърланд и свирепо гледаше Синдер над очилата с тънки рамки. Синдер преглътна.
— Колко хубаво щеше да бъде — иронизира я докторът — да си имахме под ръка някого, който с умствените си способности да може да контролира такъв като Вълка, щом на него му хрумне да се впусне в подобна тирада!
С треперещи ръце Синдер отмести разрошената коса от лицето си.
— Тъкмо се канех… да го спра.
— Чудесно! Но ако позволите да ви дам съвет — другия път не се бавете толкова. — Ърланд въздъхна, хвърли спринцовката върху малкото писалище и изгледа намръщено изпадналия в безсъзнание мъж. По бинта под лопатката на Вълка бе започнала да се просмуква кръв. — Май засега ще е най-добре да го държим упоен.
— Да, така ще е най-добре.
Докторът сви устни, а бръчките прорязаха лицето му.
— Имате ли още от упоителните стрелички, които ви дадох?
— О, хайде стига — с усилие на волята Синдер се изправи, макар че краката й още трепереха. — Знаете ли колко пъти оттогава до днес едва не умрях? Отдавна ги свърших.
— Ще ви направя още малко. — Докторът прочисти гърлото си. — Имам усещането, че ще ви потрябват.
Глава тридесета
Крес си подсушаваше косата с кърпа, тананикаше си и се радваше, че вече няма какво да й тежи. Излезе от банята преобразена — от търкането кожата й беше порозовяла, освен това бе успяла да изчисти почти всичката мръсотия изпод ноктите си. Стъпалата и вътрешната страна на бедрата още я боляха, но тези оплаквания бяха нищо и никаква работа в сравнение с неочаквания разкош. Мека кърпа. Къса, чиста коса. И толкова много вода, че и за една година нямаше да може да я изпие. Или поне дългият й душ я накара да си мисли, че водата щеше да тече безкрайно.