Умът й продължаваше да се върти, когато само след минути Крес почувства, че вибрациите се смениха. Улиците с паветата на Куфра бяха останали зад тях.
Книга трета
Котката си хвана мишленцето и твоите очи сега ще издере.
Никога отново не ще видиш своята Рапунцел.
Глава тридесет и първа
Момичето се върна от разходката до бара и остави питието до ръката на Трън, така че той да знае къде е. Той се наведе към нея и вдигна картите.
— Какво ще кажеш?
Плитките й погалиха рамото му.
— Мисля… — Тя дръпна две от картите в ръката му. — Тези двете.
— И аз точно тях мислех да сменим — каза Трън и стисна двете карти. — Късметът ей сега ще се обърне на… наша страна.
— Две за слепеца — викна крупието и Трън чу как картите шляпнаха по масата. Той ги мушна в ръката му. Жената цъкна с език.
— Други искахме, а не тези — каза тя и Трън позна по гласа й, че се нацупи.
— Е, нищо — успокои я той. — Не може всяка игра да печелим. Май и една не можем да спечелим. — Той изчака да свършат залаганията, преди да се откаже. Жената се наведе зад него и го докосна по врата.
— Следващата ръка ще е твоя.
— Чувствам се късметлия — ухили се Трън. Той се заслуша, докато залаганията обиколиха масата два пъти, а победителят прибра печалбата с жокери и седмици. По дрезгавия глас на мъжа Трън си представи човек с рунтава брада и огромно шкембе. Той си бе направил мислен портрет на всеки един от играчите на масата. Крупието беше висок, мършав мъж с фини мустаци. Жената до него беше на възраст и нещо все дрънчеше, когато си взимаше картите, та затова Трън си представяше, че е отрупана с крещящи бижута. Мъжът от дясната му страна според Трън беше кокалест и имаше неприятна кожа, но този си образ той вероятно дължеше на факта, че печелеше най-много.
Естествено, жената, която се бе увесила на рамото на Трън, беше непоносимо красива. Но без никакъв късмет, както се оказа.
Крупието раздаде следващата ръка и Трън вдигна картите си. Зад него момичето издаде опечалено подсвиркване.
— Съжалявам, скъпи — тихо каза тя.
— Никаква надежда ли няма? — Трън се нацупи. — Срамота!
Залаганията започнаха да обикалят масата. Пас. Залагане. Вдигане на залагането.
Трън потупа с пръсти по картите си и въздъхна. Ако се съдеше по печалната интонация на жената, боите му не струваха.
И съвсем естествено той избута с длан цялата купчина в центъра на масата, заслушан в щастливото тракане на чиповете, които падаха един върху друг. Не че му бяха много.
— Влизам с всичко — обяви той.
Жената зад него не се обади. Ръката на рамото му не трепна. С нищо не издаде, че той е играл, без да се вслуша в съвета й.
Ей това се казваше лице на покерджия.
— Глупак! — каза му кокалестият, но се отказа. И тогава брадатият изсумтя толкова силно, че Трън го полазиха тръпки по гърба — не от страх, а от очакване. Това беше неговият човек.
— Бих вдигнал залога, ако знаех, че ти е останало нещо, което да заложиш — каза той, а след това се чу тракането на чиповете. Последните двама играчи пасуваха. Крупието раздаде картите, за да замени нежеланите бои — две за опонента на Трън. Трън запази всичките си карти. Ако дамата до него имаше нещо против, неподвижните й като на статуя ръце нищо не издадоха.
За второто раздаване не си правиха труда да залагат, тъй като се знаеше, че Трън бе заложил всичко докрай. Той разстла картите си като ветрило на масата. Крупието ги обяви, докато с пръст почукваше по ръката на противника му.
— Чифт. — И после: — Троен роял печели!
Трън повдигна вежди, а старата жена с бижутата се засмя доволно.
— За слепеца!
— Тройният роял беше мой, нали?
— Точно така. Хубава ръка — каза крупието и изтика чиповете в посока към Трън.
Тогава той чу един стол да се удря в земята.
— Ах, ти, дърт боклук! Защо не му каза да пасува?
— Казах му — оправда се момичето зад Трън с равен глас, сякаш не бе чуло обидата. — Но той предпочете да не се вслуша в съвета ми.
Трън се облегна назад.