— Вината си е ваша, защото сте я научили да играе много добре. Ако бях спечелил една-две ръце, нямаше да се усъмня, но даже и моят късмет не е толкова калпав. — Той завъртя пръстите си във въздуха, като се наслаждаваше на обяснението си. — Трябваше само да изчакам, додето получа ръка, за която дамата да каже, че не струва и пукнат грош, и вече знаех, че победата ми е вързана в кърпа. — Целият сияещ, Трън се наведе напред, обгърна чиповете, предоволен как изпълваха ръцете му, и ги придърпа към себе си. Чу, че няколко паднаха на земята, но ги остави, защото не можеше да понесе унижението да затършува по пода с ръце.
— Но — продължи той, като взе да реди печалбата си на купчини, чип по чип, без да има ни най-малка представа ни какъв цвят бяха, ни колко струваха. — Готов съм да ви предложа сделка, стига да не сте от хората, които мъчително понасят загубата.
— Каква сделка? Това бяха почти всичките ми пари.
— Вината си е ваша. Да не сте мамили.
Мъжът изгъргори нещо неясно.
— Аз съм човек на бизнеса. Искам да купя дроида от вас. — Той махна с ръка над купчините от чипове. — Какво ще кажете — струва ли колкото… има тук?
— Та ти дори не можеш да я видиш! — от устата на мъжа пръснаха слюнки.
Трън се подсмихна доволно, протегна се и потупа ръката, която все още стоеше на рамото му.
— Много е достоверна — каза той, — но аз съм наблюдателен мъж и, как да ви кажа, няма пулс. — Трън отново посочи чиповете. — Честна сделка, а?
Той чу скърцането на крака на стол по плочките и тропота на ботушите на мъжа, когато заобиколи масата.
— О! — Трън грабна пръчката си от там, където я бе подпрял на масата, но в този миг го издърпаха от стола му за яката на ризата.
— Вижте, нека да се държим като джентълме…
Хрущяща болка издрънча в черепа му и отпрати главата му назад. Трън падна на пода, скулата му взе да пулсира, а в устата си усещаше вкус на желязо. Той провери дали челюстта му е здрава и докосна лицето си, защото знаеше, че ударът ще да е оставил бая голяма следа.
— Ето така — рече той сред размътените си мисли — не беше редно да се постъпва срещу един слепец.
Някакъв мъж нададе рев, още столове заскърцаха по пода, паднаха мебели, някакви неща, подобни на чинии, се строшиха на парчета, хора се развикаха, настана хаос от ръце и крака, които пълзяха, падаха и в бара се разрази огромна свада.
Трън се сви на кълбо, вдигна пръчката си над главата — трогателен щит в бъркотията — и се помъчи да се смали, че да не става мишена за ударите. Но едно непокорно коляно го улучи по хълбока. Някакъв падащ стол го бухна по ръката.
Тогава две ръце се плъзнаха под мишниците му и го издърпаха назад. Трън зарита по пода, като се остави да го изтеглят от купчината лакти и колене.
— Добре ли си? — попита някакъв мъж.
С помощта на пръчката си Трън се изправи на крака и се опря на стената, доволен, че тя му дава опора и закрила.
— Добре съм, благодаря ви. Ако има нещо, което мразя, то е човек, дето обезумява, щом го заловиш, че мами. Ако ще го правиш, трябва да си готов да приемеш последиците като мъж.
— Добра политика, но си мисля, че той се разстрои повече от обидата ти по адрес на жената с него.
Трън трепна и обърса кръвта от устата си. Зарадва се, че поне зъбите му си бяха на място.
— Не ми казвайте, че не е била дроид. Бих се заклел, че…
— О, дроид е. И още как. При това е хубавка. Просто много мъже не обичат да признават, че аксесоарът, който върви под ръка с тях, е купен и програмиран.
Трън нагласи превръзката си и поклати глава.
— Ето пак. Щом си решил да си купиш компаньонка, признай си го като мъж. И недей да грубиянстваш. А с вас познаваме ли се?
— Джамал, от кервана.
— Джамал. Спомням си. Благодаря, че ме измъкна.
— За мен беше удоволствие. Какво ще кажеш да сложим малко лед на това око, а? Хайде, дай да се махаме от тази бъркотия, преди някой друг да е решил, че не му допадаш.
Глава тридесет и втора
— Ооох! — изви Трън, като допря торбичката с лед до пулсиращата си скула. — Защо му беше да ме удря толкова силно?
— Имаш късмет, че не ти счупи носа и не ти изби някой и друг зъб — подхвърли Джамал. Трън го чуваше, че ходи насам-натам, а после се чу и звън на чаши.
— Имаш право. Аз съм доста привързан към носа си.
— Зад теб има стол.