— Трябва ли да му потърся смокинг? — попита тя.
— Всъщност партито е съвсем неофициално. Джинси и риза е предостатъчно. — Оставих на Скот да й съобщи новината, че вече не движим заедно.
Лицето й малко помръкна:
— Е, обаче ще има събиране на випускниците. Нали ще го поканиш?
— Ами още не съм мислила. Пък и Скот може би няма да иска да отидем заедно.
— О, стига глупости! Вие се познавате от толкова отдавна. Той е луд по теб.
Или просто е луд и толкова.
— Трябва да тръгвам, госпожо Парнел. Радвам се, че се видяхме.
— Карай внимателно! — провикна се тя и ми махна, мърдайки пръсти.
Намерих Ви на паркинга. Беше се привела и дишаше учестено, притиснала юмруци към коленете си. На гърба на ризата й имаше огромно потно петно.
— Страхотна си като примамка — казах.
Тя вдигна поглед с порозовяло като коледна шунка лице.
— Някога да си гонила кола? — попита задъхано.
— Ти си първа в това отношение. Дадох хотдога на Скот и го поканих на партито по случай лятното слънцестоене.
— Какво общо има хотдога с тази работа?
— Казах, че ще е кренвирш, ако не дойде.
Ви се изкиска хрипливо.
— Щях да тичам по-бързо, ако можех да те видя как го наричаш кренвирш.
Четирийсет и пет минути по-късно бащата на Ви се обади на Пътна помощ и доджът беше изтеглен обратно на пътя, а мен откараха вкъщи. Веднага разчистих масата в кухнята и извадих кутията от стаята на Скот от чантата си. Тя беше увита многократно с дебело тиксо. Каквото и да криеше Скот, явно не искаше никой друг да го вижда.
Разрязах тиксото с нож за пържоли. Освободих капака, отворих го и надникнах в кутията. На дъното имаше най-обикновен бял чорап без пета.
Гледах чорапа и чувствах как сърцето ми се изпълва с разочарование. После се намръщих. Разтворих чорапа, колкото да надникна вътре. И коленете ми омекнаха.
Там имаше пръстен. Един от пръстените на Черната ръка.
Деветнадесета глава
Вперих празен поглед в пръстена. В главата ми нямаше нито една мисъл. Два пръстена? Не знаех какво означава това. Явно Черната ръка имаше много пръстени, но защо един от тях беше у Скот? И защо си беше направил труда да го крие в тайник в стената?
И защо, ако толкова се срамуваше от дамгата си, пазеше пръстена, с който тя явно му беше направена?
В стаята си извадих виолончелото от килера и пъхнах пръстена в калъфа с цип до другия, който бях получила с плика миналата седмица. Не знаех какво да си мисля. Бях отишла в стаята на Скот, търсейки отговори, а само се бях почувствала по-объркана от преди. Сигурно щях да поразсъждавам още малко над пръстените и да опитам да сглобя някакви теории, но бях адски объркана. Накрая се примирих, че нищо не съм успяла да узная. Нуждаех се от повече информация.
Когато часовникът в коридора отмери полунощ, проверих ключалките за последен път и си легнах. Изправих възглавниците, седнах и лакирах ноктите си в тъмносиньо. След това лакирах и ноктите на краката си. Включих айпода си. Прочетох няколко глави от учебника по химия. Знаех, че не мога да изкарам цяла вечност без сън, но бях решила да отлагам колкото може по-дълго. Ужасявах се, че Пач ще ме чака от другата страна.
Не бях усетила, че съм се унесла, докато не чух странно драскане. Лежах неподвижно в леглото и се ослушвах да чуя шума отново и да разбера откъде идва. Завесите бяха дръпнати, в стаята цареше полумрак. Измъкнах се от леглото и надникнах през завесите. В задния двор беше спокойно. Съвсем спокойно. Измамно спокойно.
Отдолу долетя тихо проскърцване. Грабнах мобилния си от нощното шкафче и открехнах вратата на спалнята си, колкото да надникна. Коридорът отвън беше празен и когато завих по него, усещах сърцето си да бие толкова силно в гърдите ми, че сякаш всеки момент щеше да се пръсне. Стигнах до горната площадка, когато съвсем тихичко проскърцване ми подсказа, че топката на входната врата се завърта.
Вратата се отвори и една фигура пристъпи предпазливо в тъмното фоайе. Скот беше в къщата, само на няколко метра от мен, в основата на стълбите. Стиснах здраво мобилния си, който беше хлъзгав от потта ми.
— Какво търсиш тук? — провикнах се надолу.
Той сепнато отметна глава. Вдигна ръце на нивото на раменете си, за да ми покаже, че не представлява опасност.
— Трябва да поговорим.