— Май е вманиачен по теб.
Скот поклати глава.
— Мисли, че съм го предал. С мама се преместихме тук, за да избягаме от него. Тя не знае нищо за нефилимските глупости, нито за дамгата, мисли го за обикновен преследвач. Преместихме се, но той не може да допусне да избягам и най-вече — да издам всичко за тайния култ.
— Знае ли, че си в Колдуотър?
— Не знам. Затова ми трябва пръстена. Даде ми го, след като ме дамгоса. Каза ми да го пазя и да привличам още членове. Предупреди ме да не го губя. Нещо лошо щяло да се случи, ако го изгубя. — Гласът на Скот леко потрепери. — Той е луд, Нора. Способен е да ми направи какво ли не!
— Трябва да ми помогнеш да го открия.
Качи се още две стъпала.
— Забрави. Няма да го търся. — Протегна ръка. — А сега ми дай пръстена. Престани да увърташ. Знам, че е тук.
Без никаква причина, тласкана само от инстинкта си, се обърнах и хукнах. Затръшнах вратата на банята и завъртях ключалката.
— Това вече започва да ми омръзва — обади се Скот зад вратата. — Отвори. Смяташ ли, че тази врата може да ме спре?
Не смятах, но не знаех какво друго да направя. Бях се долепила до задната стена на банята и тогава видях ножа за хартия. Държах го тук, за да отварям разни опаковки с козметика и да махам етикетчетата от новите дрехи. Взех го и насочих острието.
Скот блъсна вратата с тялото си, тя отхвърча и се удари в стената.
Озовахме се лице в лице и аз вдигнах ножа към него.
Скот се приближи до мен, изби ножа от ръката ми и го насочи към мен.
— Сега кой владее положението? — подсмихна се той.
Коридорът зад него беше тъмен, а крушката в банята осветяваше избелелите тапети на цветя. Сянката се промъкна крадешком отзад, едва я забелязах. Риксън се появи зад Скот, стиснал месинговата лампа, която мама държеше на масичката до входната врата. Стовари лампата върху черепа на Скот със съкрушителен удар.
— О-о-ох! — изстена Скот и се обърна, олюлявайки се, за да види кой го е ударил. Тласкан от сляп рефлекс, започна да размахва ножа напосоки.
Не улучи. Риксън стовари лампата върху ръката на Скот, той изпусна ножа и се строполи странично в коридора. Риксън изрита ножа надалеч, за да не може Скот да го стигне. Заби юмрука си в лицето му. Пръски кръв изцапаха стената. Риксън нанесе втори удар и гърбът на Скот се плъзна по стената, докато тялото му не рухна на пода. Риксън го хвана за яката и го изправи колкото да нанесе трети удар. Скот забели очи.
— Риксън!
Отместих поглед от ужасната сцена, когато чух истеричния писък на Ви. Тя хукна нагоре по стълбите, оттласквайки се от перилата.
— Престани, Риксън! Ще го убиеш!
Риксън пусна Скот и отстъпи.
— Пач ще убие мен, ако не го направя. — После ме попита: — Добре ли си?
Лицето на Скот беше окървавено и на мен едва не ми прилоша.
— Добре съм — промърморих отмаляло.
— Сигурна ли си? Искаш ли да пийнеш нещо? Да ти донеса одеяло? Да си полегнеш?
— Вие какво търсите тук? — попитах, местейки очи от Риксън към Ви.
— Ще се обадя на Пач — каза Риксън, отвори мобилния си и го притисна към ухото си. — Сигурно ще иска да дойде.
Бях в шок и не можех да споря.
— Трябва да повикаме ченгетата — каза Ви. Погледна към Скот, който лежеше пребит в безсъзнание. — Да го вържем ли? Ами ако се събуди и се опита да се измъкне?
— Ще го вържа в пикапа, само да се обадя — каза Риксън.
— Ела, миличка — придърпа ме Ви в прегръдката си. Поведе ме надолу по стълбите, преметнала ръка през рамото ми. — Добре ли си?
— Да — отвърнах механично, все още замаяна. — Вие как се озовахте тук?
— Риксън се отби и се мотаехме в стаята ми, когато изпитах странното усещане, че трябва да проверя как си. Когато дойдохме, видях мустанга на Скот на алеята. Реших, че това едва ли е добър признак, като се има предвид, че ти тършува в спалнята му. Казах на Риксън, че нещо не е наред, а той ми нареди да остана в колата и влезе. Радвам се, че пристигнахме, преди да се случи нещо още по-лошо. Откачена работа. Как така ще ти размахва нож?