Взех стълбите по две, затворих вратата на спалнята си и звъннах на Ви.
— Искам веднага да дойдеш — казах й. — Тръгвам за надсвирването заедно със Скот.
— Да не би с този разговор да целиш да ме накараш да ти завиждам?
Долепих ухо до вратата. Скот явно отваряше и затваряше шкафовете в кухнята. Като го познавах, може и да търсеше бира или сънотворни. И в двата случая щеше да остане разочарован, освен ако таблетките ми желязо не предизвикаха у него неоснователно големи надежди.
— Не искам да ми завиждаш, а да не ходя сама.
— Ами кажи му, че не ти се ходи.
— Работата е там… че донякъде ми се ходи. — Нямах представа откъде се беше появило това неочаквано желание. Знаех само, че не искам да оставам сама тази нощ. Цял ден бях писала домашни, после въртях велоергометъра и изобщо не ми се киснеше вкъщи сам-самичка, за да отмятам изпълнените си домашни задължения. През целия ден се държах като добро момиче. Всъщност през целия си живот. Заслужавах да се позабавлявам малко. Скот не беше най-добрият избор, но не беше и най-лошият. — Ще дойдеш ли, или не?
— Трябва да призная, че звучи много по-примамливо, отколкото цяла нощ да спрягам испански глаголи в стаята си. Ще звънна на Риксън и ще видя дали и той иска да дойде.
Затворих и направих бърз преглед на гардероба си. Избрах светъл копринен потник, минипола, чорапи с телесен цвят и ниски обувки като балетни пантофки.
Пръснах парфюм във въздуха и минах през облака за лек грейпфрутен аромат. Запитах се защо изобщо си губя времето със Скот. Животът му беше празен, двамата нямахме нищо общо, а и през повечето ни кратки разговори просто си разменяхме обиди. Освен това и Пач ме беше предупредил да стоя далеч от него. И тогава ми хрумна. Твърде вероятно бе да изпитвам влечение към Скот поради дълбоко скрит мотив, свързан с отмъщение и предизвикателство. И всичко водеше обратно към Пач.
Изглежда можех да направя едно от двете: да си остана у дома и да оставя Пач да диктува живота ми, или да зарежа образа си на примерно момиченце и да се позабавлявам. Макар да не бях склонна да го призная, се надявах Пач да разбере, че съм ходила на надсвирване на групи със Скот. Надявах се мисълта, че съм с друг, да го подлуди.
След като взех решение, наведох глава и изсуших косата си съвсем леко, колкото да оформя къдриците си, и слязох в кухнята.
— Готова ли си? — попита Скот.
За втори път тази вечер ме огледа от глава до пети, но сега се стеснявах повече.
— Добре изглеждаш, Грей — заяви той.
— Ти също — усмихнах му се аз прекалено приятелски, но се чувствах нервна. Което беше странно, тъй като това беше просто Скот. Ние бяхме приятели. Дори приятели не бяхме, а познати.
— Входът е десет долара.
Поколебах се за миг.
— А! Да. Знам. Може ли да спрем на банкомат по пътя?
В сметката си имах петдесет долара за рождения ден. Вече бях решила парите да отидат за кабриолета, но какво толкова, ако изтеглех десет! Ако продължавах да спестявам с тази скорост, сигурно щях да успея да си купя колата преди двайсет и петия си рожден ден.
Скот хвърли една издадена в Мейн шофьорска книжка на кухненския плот с моята снимка от училищния годишник.
— Готова ли си, Марлийн?
Марлийн?
— Не се шегувах за фалшивите документи. Нали сега няма да се откажеш? — Той се ухили, сякаш знаеше точно с колко се е повишило кръвното ми само при мисълта за фалшивите лични документи и сякаш беше готов да заложи всичките си пари, че ще се откажа най-много след пет секунди. Четири, три, две…
Взех фалшивата лична карта от плота.
— Готова съм.
Скот подкара мустанга през центъра на Колдуотър до другия край на града, после по някакви черни пътища с много завои и накрая през релсите. Спря пред четириетажен склад, целият обрасъл с бурени отвън. Пред вратите имаше дълги опашки. Явно от вътрешната страна прозорците бяха облепени с черна хартия, но в пролуките между тиксото видях пулсираща светлина. Синият неонов надпис над входа гласеше „Девилс Хендбег“.
Бях идвала в тази част на града няколко пъти, в четвърти клас, когато родителите ми ни доведоха двете с Ви в къща на духовете, приготвена за деня на Вси светии. Никога не бях влизала в „Девилс Хендбег“, но само като гледах мястото отвън, бях сигурна, че мама определено би предпочела нещата да си останат така. В паметта ми изникна описанието, което ми беше направил Скот. Силна импровизирана музика, шумна и буйна тълпа, скандален секс в тоалетните.