Каквото и да се беше случило там, не беше реално. Това не беше баща ми. Той никога не би ме наранил. Той ме обичаше.
— Хайде да се връщаме в „Девилс Хендбег“ — казах и въздъхнах безсилно. Исках колкото се може по-бързо да се отдалеча от къщата. Отново си казах, че когото и да бях видяла там, не е баща ми.
Думкането на барабаните и воят на китарите се засили, когато наближихме, и макар паниката трудно да ме пускаше, усетих, че сърцето ми постепенно успокоява ритъм. Имаше нещо успокоително в мисълта да се изгубя сред стотиците топли тела, натъпкани в склада.
Въпреки случилото се не исках да си отивам и не исках да оставам сама. Исках да се пъхна насред тълпата. В множеството беше силата.
Ви стисна китката ми и ме накара да спра.
— Тази ли е, която си мисля?
На половин пресечка пред нас Марси Милар се качваше в нечия кола. Тялото й изглеждаше излято в малко парче черен плат, който беше толкова къс, че се виждаха ръбът на чорапите и жартиерите й. Високи черни ботуши над коляното и черна мека шапка допълваха тоалета. Не тоалетът й обаче привлече вниманието ми, а колата. Беше черен джип „Командър“. Двигателят запали и джипът потегли, зави и се изгуби от поглед.
Девета глава
— Ама че откачена работа — прошепна Ви. — Видя ли това? Наистина ли Марси се качи в джипа на Пач?
Отворих уста да отговоря нещо, но имах чувството, че някой е напъхал ноктите си в гърлото ми.
— Само на мен ли ми се стори — продължи Ви, — или червените й бикини наистина се подаваха от роклята?
— Това не беше рокля — отбелязах и се облегнах на сградата, за да запазя равновесие.
— Стараех се да звуча оптимистично, но имаш право. Това не беше рокля. Беше корсет, опънат надолу по кльощавата й фигура. Само заради гравитацията не се вдигаше обратно на кръста й.
— Ще повърна — казах, а усещането за впитите в гърлото ми нокти се разпростря до корема ми.
Ви натисна раменете ми и ме принуди да седна на тротоара.
— Дишай дълбоко.
— Той излиза с Марси. — Беше толкова ужасно, че направо не беше за вярване.
— Марси му се слага — каза Ви. — Това е единствената причина. Тя е прасе. Плъх.
— Той ми каза, че между тях няма нищо.
— Пач е много неща, но със сигурност не е честен.
Погледнах невярващо надолу по улицата, където беше изчезнал джипът. Усетих необяснимо желание да се втурна подире им и да направя нещо, за което се надявах да съжалявам — например да удуша Марси с глупавите й червени бикини.
— Не си виновна — успокои ме Ви. — Този кретен се възползва от теб.
— Трябва да се прибера — казах сковано.
В този момент една полицейска кола спря пред входа на клуба. Висок и слаб полицай с черен панталон и бяла риза слезе на улицата. Навън беше доста тъмно, но веднага го разпознах. Детектив Басо. И преди бях попадала в неговата юрисдикция, но сега нямах желание да повтаряме представлението. Особено след като бях почти сигурна, че не съм в списъка на любимците му.
Детектив Басо си проправи път до началото на опашката, показа значката си на бияча пред входа и влезе вътре, без да забавя крачка.
— Уха! — възкликна Ви. — Този ченге ли беше?
— Да, и е твърде възрастен, така че не си го и помисляй. Искам да се прибирам. Къде си паркирала?
— Не ми се струва много над трийсетте. Откога трийсет са много?
— Казва се детектив Басо. Разпитва ме след инцидента с Джулс в училището. — Много ми харесваше, че продължавам да го наричам инцидент, а не каквото си беше всъщност. Опит за убийство.
— Басо. Харесва ми. Кратко и секси точно като моето име. Обискира ли те?
Метнах й кос поглед, но тя продължаваше да гледа към входа, където се бе изгубил той.
— Не, разпита ме.
— Нямам нищо против да ми сложи белезници. Само не казвай на Риксън.
— Да вървим. След като има полиция, ще се случи нещо лошо.
— На мен ми харесва — отбеляза Ви, хвана ме под ръка и ме помъкна към входа на склада.
— Ви…
— Вътре има сигурно двеста човека. Тъмно е. Басо няма да те забележи сред тълпата, ако изобщо те помни. Сигурно те е забравил. Освен това няма да те арестува — не си направила нищо незаконно. Е, освен онази работа с фалшивите документи за самоличност, но всички го правят. А ако наистина иска да претърси навсякъде, да си беше довел подкрепление. Едно ченге не може да се оправи с цялата тази тълпа.