— Гледай какво направи! — Марси скочи от столчето си и го събори. Посочи към мокрия си скут. — Тази рокля е „Бебе“. Имаш ли представа колко струва? Двеста долара!
— Е, вече не струва толкова — отсече Ви. — И не разбирам защо се оплакваш. Бас ловя, че си я откраднала.
— Моля? Какво искаш да кажеш?
— При теб всичко е на показ. А аз виждам евтин боклук. Нищо не е по-евтин боклук от откраднатата стока.
— Нищо не е по-гнусно от двойна брадичка.
Очите на Ви се превърнаха в две цепки.
— Мъртва си. Чуваш ли? Мъртва.
Марси отмести поглед към мен.
— Между другото, Нора, сигурно ще ти е интересно да научиш. Пач ми каза, че е скъсал с теб, понеже не се държиш достатъчно мръснишки.
Ви цапардоса Марси по главата с чантата си.
— Това пък какво беше? — писна Марси и се хвана за главата.
Ви я плесна и през другото ухо. Марси залитна назад със замъглен поглед, но бързо присви очи.
— Ти, малка… — поде тя.
— Престанете! — викнах, застанах между двете и изпънах ръце. Бяхме привлекли вниманието и хората бяха започнали да се присламчват по-наблизо, заинтригувани от вероятността да се разрази женски бой. Пет пари не давах какво ще стане с Марси, но Ви беше друга работа. Ако се сбиеше, най-вероятно детектив Басо щеше да я закара в участъка. Като се има предвид, че се е измъкнала от къщи тайно, арестът едва ли щеше да й помогне пред родителите й. — Хайде, престанете. Ви, отивай в доджа. Ще се видим навън.
— Тя ми каза, че съм дебела. Заслужава да умре. Сама го каза. — Ви дишаше накъсано.
— Как точно планираш да ме убиеш? — подразни я Марси. — Като седнеш отгоре ми?
И тогава се разрази бурята. Ви грабна кока-колата си от бара и вдигна ръка, за да се прицели. Марси се обърна, за да избяга, но в бързината се спъна назад в катурнатото столче и се стовари на пода. Аз се завъртях към Ви с надеждата да предотвратя насилието, но някой ме ритна в коляното отзад. Паднах и преди да усетя какво става, Марси ме възседна.
— Това е, задето ми открадна Тод Беро в пети клас — каза тя и ме фрасна в окото.
Изстенах и притиснах окото си.
— Тод Беро ли? — провикнах се. — За какво говориш? Това беше в пети клас?
— На ти, задето публикува онази моя снимка с огромната пъпка на брадичката в „и-Зайн“ миналата година.
— Не бях аз!
Добре де, може и да имах пръст във фотосесията, но не бях само аз. Пък и как може Марси да ми държи сметка за това сега? След цяла година — не беше ли прекалено?
— И още, мръснице… — кресна тя.
— Ти си луда! — Този път блокирах удара и успях да докопам крака на най-близкото столче до бара и да го съборя върху нея.
Марси избута столчето. Преди да успея да стъпя ма крака, тя грабна питието на един от зяпачите, и го изля върху мен.
— Око за око — изсъска тя. — Ти ме унижи и аз те унижих.
Изтрих кока-колата от очите си. Дясното ми око пулсираше от болка там, където ме бе ударила Марси. Усетих синината да плъзва под кожата ми и да ме татуира в синьо и лилаво. От косата ми капеше кока-кола, най-хубавата ми блуза беше скъсана и се чувствах обезсърчена, пребита… и отхвърлена. Пач се бе преориентирал към Марси Милар. А тя току-що беше подчертала този факт.
Чувствата ми не са извинение за онова, което направих после, но определено бяха катализатор. Не умеех да се бия, но стиснах юмруци и фраснах Марси в челюстта. За миг изражението й застина слисано. Тя се дръпна от мен, хвана челюстта си с две ръце и зяпна. Вдъхновена от малката си победа, се метнах към нея, но спрях, понеже някой ме хвана под мишниците и ме повдигна.
— Веднага се махай от тук — прошепна Пач в ухото ми и ме помъкна към вратата.
— Ще я убия! — заявих, мъчейки се да се освободя от ръцете му.
Край нас се събра тълпа от хора, които крещяха: „Бой! Бой! Бой!“. Пач ги избута настрани и ме помъкна. Зад Пач Марси се изправи и ми показа среден пръст. Усмивката й беше самодоволна, веждите — високо извити. Посланието беше ясно: ето толкова струваш.
Пач ме предаде на Ви, после се върна и стисна Марси за ръката. Преди да успея да видя къде я води, Ви ме задърпа към най-близкия изход. Излязохме от уличката.
— Колкото и да ми беше забавно да те гледам как се биеш с Марси, реших, че не си струва да прекараш нощта в затвора — каза тя.
— Мразя я! — Гласът ми още звучеше истерично.
— Детектив Басо си проправяше път през тълпата, когато Пач те вдигна. Реших, че това е най-подходящият момент да се намеся.