— Той къде заведе Марси? Видях, че Пач я стисна.
— Има ли значение? Дано и двамата да ги натикат в ареста.
Обувките ни скърцаха по чакъла, докато тичахме по улицата към колата на Ви. Синьо-червените светлини на полицейската патрулка минаха покрай уличката и двете с Ви се долепихме до склада.
— Е, беше вълнуващо — отбеляза тя, след като се заключихме в доджа.
— О, да, несъмнено — процедих през зъби.
Ви близна ръката ми.
— Вкусна си. Толкова миришеш на чери кола, че направо ожаднях.
— Не съм виновна! Ти изля колата върху Марси! Ако не беше ти, изобщо нямаше да се сбием!
— Да се сбиете ли? Ти просто си лежеше и тя те маризеше! Да беше оставила Пач да те научи на някои хватки, преди да късаш с него.
Мобилният ми телефон звънеше и аз го извадих от чантата си.
— Какво? — обадих се рязко. Никой не отговори и аз си дадох сметка, че съм толкова ядосана, че не съм различила сигнала за есемес от звъна на обаждане.
На екранчето ме чакаше непрочетено съобщение от непознат номер — „Остани си вкъщи тази вечер“.
— Плашещо е — отбеляза Ви, която се наведе настрани и прочете съобщението. — На кого си давала телефона си?
— Сигурно е грешка. Най-вероятно съобщението е за някой друг. — Разбира се, мислех за къщата и за татко, и за видението, че ми реже ръката.
Хвърлих мобилния в отворената чанта в краката си, наведох глава и я обхванах с ръце. Окото ми пулсираше. Бях изплашена, сама, объркана и всеки момент щях да ревна неудържимо.
— Може да е от Пач — предположи Ви.
— Досега не ми е звънил от непознат номер. Някаква грешка е. — Само да можех да си повярвам. — Хайде да тръгваме. Трябва да взема тиленол.
— Според мен трябва да се обадим на детектив Басо. Полицията страшно си пада по такива истории за преследвачи.
— Искаш да му се обадим, за да флиртуваш с него.
Ви даде на скорост.
— Просто се опитвам да ти помогна.
— Трябваше да ми помогнеш преди десет минути, когато изля чашата си върху Марси.
— Поне имах достатъчно смелост да го направя.
Завъртях се на седалката и я изгледах тежко.
— Да не ме обвиняваш, че не съм й се опънала?
— Тя ти открадна гаджето, нали? Марси адски ме плаши, но ако беше откраднала моето гадже, щях да я накарам да си плати.
Посочих улицата с изопнат показалец:
— Потегляй!
— Знаеш ли какво? Наистина ти трябва ново гадже. Трябва ти малко старомодно натискане, за да поомекнеш.
Защо всички си мислеха, че ми трябва ново гадже? Не ми трябваше ново гадже. Последния път ми беше предостатъчен. Единственото, което може да ти докара едно гадже, е разбито сърце.
Десета глава
Един час по-късно бях хапнала сухари, намазани със сирене крема, почистих кухнята и погледах малко телевизия. В едно тъмно кътче на съзнанието си бях успяла да забравя за съобщението по телефона, което ме предупреждаваше да си остана у дома. По-лесно ми беше да го пренебрегна като грешка или шега, докато бях на сигурно място в колата на Ви, но сега, когато останах сама, вече изобщо не бях толкова сигурна. Реших да си пусна Шопен, за да наруша тишината, но пък ми се щеше и да чувам добре. Изобщо не ми се искаше някой да се промъкне тайно…
Стегни се, наредих си. Никой няма да се промъкне.
След малко, когато вече нямаше нищо за гледане по телевизията, се качих в спалнята си. Стаята си беше наред, затова се заех да подредя дрехите в гардероба си по цвят, та да съм заета с нещо и да не заспивам. Задремех ли, щях да съм много уязвима, а исках да отложа този момент колкото може повече. Избърсах праха от бюрото, после подредих книгите по азбучен ред. Убеждавах се, че нищо няма да се случи. Най-вероятно утре щях да се събудя и да осъзная колко параноично съм се държала.
Но пък имаше вероятност есемесът да е от човек, който иска да ми пререже гърлото, докато спя. В такава зловеща нощ нищо не беше прекалено налудничаво.
Малко по-късно се събудих в тъмното. Завесите в другия край на стаята се издуваха, когато струята на електрическия вентилатор се завъртеше към тях. Въздухът беше много топъл и аз имах чувството, че потникът и късите панталонки на пижамата ми са прилепнали за кожата, но толкова се бях увлякла да си представям най-лошия възможен сценарий, че дори не ми хрумваше да отворя прозореца. Отместих поглед настрани и примигнах, опитвайки се да видя колко е часът. Малко преди три.