В дясната половина на главата ми отекваше гневно думкане, окото ми беше подуто и почти затворено. Светнах всички лампи в къщата, отидох боса до фризера, извадих леда и взех едно пликче. Събрах смелост да се погледна в огледалото в банята и изстенах. Ярко морава синина се спускаше от веждата към скулите ми.
— Как допусна да се случи това? — попитах отражението си. — Защо позволи на Марси да те набие?
Изсипах последните две капсули тиленол от шишенцето в банята, глътнах ги и се сгуших в леглото. Ледът боцкаше кожата около окото ми и аз цялата се разтреперих. Докато чаках да усетя действието на тиленола, се борех да прогоня от съзнанието си сцената как Марси се качва в джипа на Пач. Картината обаче упорстваше, пренавиваше се до началото и се пускаше отново. Въртях се и се мятах, дори покрих главата си с възглавницата, за да задуша образа, обаче той отново изникна дразнещо.
Около час по-късно мозъкът ми се изтощи да премисля всички изобретателни начини да убия Марси и Пач и аз отново заспах.
Събудих се от шума на ключалката.
Отворих очи, но ограниченото ми зрение беше допълнително затруднено от черно–бялата картина като в съня ми за Англия отпреди стотици години. Примигнах, за да прогоня образа и да си възвърна обичайното зрение, но светът ми си остана в цветовете на пушека и на леда.
Долу входната врата се отвори с тихо скърцане.
Мама щеше да се върне чак в събота сутринта, значи беше някой друг. Някой, на когото изобщо не му беше мястото тук.
Огледах крадешком стаята, за да видя какво бих могла да използвам като оръжие. Върху нощното шкафче имаше няколко малки снимки в рамки и евтина нощна лампа.
По дъсчения под във фоайето се разнесоха тихи стъпки. След секунди стъпките поеха по стълбите. Натрапникът изобщо не спираше да се ослуша дали някой не го е чул. Прекрасно знаеше къде отива. Тихо станах от леглото и вдигнах от пода чорапогащника си. Стиснах го в ръце и долепих гръб до стената точно до вратата на спалнята си, а по кожата ми избиха капчици пот. Беше толкова тихо, че чувах дишането си.
Той влезе в стаята и аз увих единия крачол на чорапогащника около гърлото му и задърпах назад с всичка сила. Сборичкахме се, после тялото ми политна рязко напред и се озовах лице в лице с Пач.
Той отмести поглед от чорапогащника, който ми беше отнел, към мен.
— Ще ми обясниш ли?
— Какво търсиш тук? — попитах, дишайки учестено. Можех да събера две и две. — Ти ли ми изпрати съобщението да си остана вкъщи днес? От кога имаш нов номер?
— Наложи се да си открия. Трябваше ми сигурна линия.
Не исках да знам. Що за човек трябва да си да се обграждаш с цялата тази тайнственост? Кого подозираше Пач, че ще подслушва разговорите му? Архангелите ли?
— Да ти е хрумвало да почукаш? — попитах, а сърцето ми все още биеше като лудо. — Взех те за друг.
— Друг ли очакваше?
— Ами да! — Психопат, който ми изпраща анонимни есемеси и ми нарежда да стоя на разположение.
— Минава три часът — отбеляза Пач. — Когото и да чакаш, явно не е особено интересен, след като си заспала. — Той се усмихна. — Ти спиш. — Заяви го доволно. Може би дори с облекчение, сякаш нещо, което го е озадачавало, най-сетне се бе изяснило.
Примигнах. Спях ли? Какви ги дрънкаше? Чакай. Ама разбира се. Това обясняваше защо цветовете бяха изчезнали и виждах всичко в черно и бяло. Пач не беше в спалнята, а в съня ми.
Само че сънувах ли го, или той знаеше, че е тук? Един и същ сън ли сънувахме?
— За твое сведение, съм заспала, докато чаках… Скот.
— Представа нямах защо го казвам — просто устата ми не послуша разума.
— Скот — повтори той.
— Не започвай. Видях Марси да се качва джипа ти.
— Имаше нужда някой да я откара.
Вдигнах ръце на хълбоците си.
— Нужди имала значи.
— Не такива нужди — бавно поясни той.
— Да, бе, разбира се. Какъв цвят бяха бикините й? — Беше изпитание и се надявах той да се провали.
Пач не отговори, но погледът му ми показа, че не е издържал изпитанието.
Ядосано се запътих към леглото, грабнах възглавницата и го замерих с нея. Той отстъпи встрани и възглавницата се удари в стената.
— Ти ме излъга — отсякох. — Каза ми, че между теб и Марси няма нищо, но когато между двама души няма нищо, те не си разменят дрехите и не си влизат в колите посред нощ, облечени почти само с бельо! — Изведнъж си дадох сметка за собственото си облекло, по-точно за почти пълната му липса. Стоях на метри от Пач само по късо потниче и къси панталонки. Е, какво да се прави!