— Да си разменят дрехи ли?
— Беше сложила шапката ти!
— Прическата й не беше сполучлива.
Зяпнах.
— Това ли ти каза? И ти се върза?
— Не е толкова лоша, колкото я изкарваш.
Не можех да повярвам, че го казва.
— Не толкова лоша ли? — посочих окото си с пръст. — А това виждаш ли? Заради нея е! Какво изобщо търсиш тук? — попитах отново, вече направо бясна.
Пач се облегна на бюрото и скръсти ръце.
— Дойдох да проверя как си.
— Пак ще повторя, окото ми е насинено, но благодаря, че попита.
— Искаш ли лед?
— Искам да се махнеш от съня ми. — Взех още една възглавница от леглото и яростно я запокитих към него. Този път го улучих.
— Насинено око в „Девилс Хендбег“. Двете вървят ръка за ръка. — Той ми хвърли възглавницата обратно, сякаш за да подчертае думите си.
— Да не би да защитаваш Марси?
— Не се налага — поклати глава той. — Тя се справя и сама. Обаче ти…
— Вън — посочих му вратата.
Той не помръдна, затова се доближих до него и го блъснах с възглавницата.
— Казах да се махаш от съня ми, лъжлив и предателски…
Той измъкна възглавницата от ръцете ми и ме побутна заднишком, докато не се долепих до стената, а мотоциклетните му боти не застанаха точно до стъпалата ми. Поех си въздух, за да довърша изречението си и да го нарека с най-обидните думи, които знам, но Пач хвана ластика на панталонките и ме придърпа още по-наблизо. Очите му бяха течно черно, дишането — бавно и дълбоко. Останах така — между него и стената, — и сърцето ми затупка бързо, когато усетих тялото му и вдъхнах мириса му на кожа и мента. Вбесих се, понеже съпротивата ми започна да се топи.
Изведнъж, в плен единствено на желанието, стиснах ризата му с пръсти и го дръпнах към себе си. Толкова беше приятно отново да съм близо до него. Пач страшно ми липсваше, но до този момент не си давах сметка.
— Не ме карай да съжалявам — казах задъхано.
— Досега не си съжалявала. — Той ме целуна и аз откликнах толкова жадно, че сигурно устните щяха да ме болят после. Зарових пръсти в косата му и се вкопчих в него. Целувах го ненаситно, настървено. Всички объркани и сложни чувства, които изпитвах, откакто се бяхме разделили, отшумяха, когато се отдадох на безумната и непреодолима нужда да бъда с него.
Той плъзна ръце под горнището ми и умело обхвана кръста ми, за да ме придържа срещу себе си. Бях притисната в капан между тялото му и стената, борех се с копчетата на ризата му и кокалчетата на пръстите ми докосваха твърдите мускули под плата.
Смъкнах ризата от раменете му и затръшнах вратата пред здравия си разум, който ме предупреждаваше, че допускам огромна грешка. Не исках да се слушам, боях се какво ще намеря от другата страна. Знаех, че така сигурно само ще си навлека още болка, но не можех да му устоя. Мислех само, че ако Пач е в съня ми, цялата тази нощ ще си остане тайна. Архангелите не можеха да ни видят. Тук всичките им правила ставаха на пух и прах. Можехме да правим каквото искаме и те никога нямаше да узнаят. Никой нямаше да разбере.
Пач ми помогна, издърпа ръцете си от ръкавите и метна ризата настрани. Плъзнах ръце по идеално оформените му мускули, които изпратиха безумна тръпка по тялото ми. Знаех, че той не усеща физически нищо, но си повтарях, че сега го води любовта. Любовта му към мен. Не можех да си позволя да мисля за неспособността му да усеща докосването ми, нито за това колко много или колко малко означава тази среща за него в действителност. Просто го желаех. Сега.
Той ме повдигна и аз обвих крака около кръста му. Забелязах, че стрелна поглед към тоалетката, после към леглото и сърцето ми се преметна от желание. Рационалните мисли ме бяха напуснали. Знаех само, че съм готова на всичко, само и само да остана на гребена на тази страст. Всичко се случваше толкова бързо, че дивата увереност накъде сме се запътили подейства като балсам за студения и разрушителен гняв, който бълбукаше близо до повърхността миналата седмица.
Това беше последната ми мисъл, преди връхчетата на пръстите ми да докоснат мястото, където крилете на Пач се съединяваха на гърба му.