Преди да успея да спра, спомените му светкавично ме засмукаха.
Мирисът на кожа и гладкото хлъзгаво докосване до долната част на бедрата ми подсказа, че съм в джипа на Пач още преди очите ми да са напълно привикнали с мрака. Седях на задната седалка, Пач беше на волана, а Марси — на предната седалка. Беше облечена със същата копринена рокля и високи ботуши, с които я бях видяла преди по-малко от три часа.
Значи е тази вечер. Паметта на Пач ме бе върнала само няколко часа по-назад.
— Тя ми съсипа роклята — оплака се Марси, подръпвайки прилепналата към краката й материя. — Направо измръзвам и воня на чери кола.
— Искаш ли якето ми? — попита Пач, без да откъсва очи от пътя.
— Къде е?
— На задната седалка.
Марси откопча колана си, опря коляно на конзолата на скоростния лост и взе коженото яке на Пач от седалката до мен. Когато отново се извърна напред, свали роклята си и я пусна на пода до краката си. Остана само по бельо.
Задавих се от смайване.
Тя пъхна ръце в ръкавите на Пач и дръпна ципа на якето.
— Следващата наляво — нареди му тя.
— Знам пътя до къщата ти — каза той и зави надясно.
— Не искам да се прибирам. След две пресечки завий наляво.
Само че след две пресечки Пач продължи направо.
— Е, изобщо не си забавен — нацупи се Марси. — Не си ли поне малко любопитен къде исках да отидем?
— Късно е.
— Отказваш ли ми? — попита тя хладно.
— Ще те откарам, после се прибирам.
— Защо не може да дойда?
— Може би някой ден — отвърна Пач.
Нима, прииска ми се да го срежа. На мен дори така не отговаряше!
— Не е много конкретно — подсмихна се Марси, качи стъпалата си на таблото и демонстрира краката си.
Пач не каза нищо.
— Тогава утре вечер — заяви Марси. Замълча и после продължи с кадифен гласец: — Едва ли имаш друг ангажимент. Знам, че Нора е скъсала с теб!
Пач стисна по-здраво волана.
— Чух, че сега е със Скот Парнел. Нали го знаеш, онзи новия. Сладък е, обаче ти си по-висока класа.
— Не ми се говори за Нора.
— Добре, понеже и на мен. Искам да поговорим за нас.
— Нали уж си имаше гадже?
— Главното в това изречение е миналото време.
Пач направи остър десен завой и джипът се озова на алеята пред къщата на Марси. Той не изключи двигателя.
— Лека нощ, Марси.
Тя поостана на седалката си, после се засмя.
— Няма ли да ме изпратиш до вратата?
— Ти си силно и способно момиче.
— Ако татко гледа, няма да е доволен — заяви тя и се пресегна да оправи яката на Пач, но ръката й се задържа по-дълго, отколкото беше уместно.
— Не гледа.
— От къде знаеш?
— Повярвай ми.
Марси леко снижи глас и произнесе страстно и меко:
— Знаеш ли, наистина се възхищавам на волята ти. Оставяш ме да правя догадки и това ми харесва. Но нека си изясним нещо. Аз не търся връзка. Не обичам сложните и объркани работи. Не си падам по наранени чувства, объркващи сигнали и ревност — искам само да се забавлявам. Да си прекарвам добре. Помисли над това.
За пръв път Пач извърна лице към Марси.
— Ще го имам предвид — увери я той най-накрая.
Наблюдавайки профила й, видях, че Марси се усмихва. Приведе се над скоростния лост и целуна Пач бавно и страстно. Той понечи да се дръпне, после спря. Можеше да прекъсне целувката когато си поиска, но не го направи.
— Утре вечер — промърмори Марси и най-накрая се дръпна. — У вас.
— Роклята ти — посочи той мократа купчинка на пода.
— Изпери я и ми я върни утре вечер. — Тя отвори вратата на джипа, изтича до входната врата и влезе.
Ръката ми, обгърнала шията на Пач, се отпусна. Бях толкова съкрушена от видяното, че не можех да продумам. Сякаш ме беше полял с кофа ледена вода. Устните ми бяха подути от грубата целувка, сърцето ми също сякаш се бе раздуло.
Пач беше в съня ми. Споделяхме го. По някакъв начин това беше реалност. Цялата тази работа беше зловещо сюрреалистична, почти невъзможна, но явно беше истина. Ако не бяхме тук, ако той не беше влязъл в съня ми безмълвно и потайно, нямаше да мога да докосна белезите му и да попадна в спомените му.
Но беше станало точно така. Споменът беше жив, верен и напълно реален.