Успокой се, наредих си. И преди се беше случвало. Нищо ново. Преди все се оказваше, че някой погажда номера на съзнанието ми. Някой действаше зад кулисите и се опитваше да ме манипулира. Отново ли се случваше? Но защо? Трябваше да го обмисля. Поклатих глава и изпитах абсурдното желание жестът да ми помогне да намеря отговор.
Детектив Басо откъсна горното листче от кочана си с фишовете и ми го тикна в ръката.
Погледнах сумата най-долу.
— Двеста двайсет и девет долара?
— Караше с трийсет над позволената скорост, и то чужда кола. Плати си глобата или ще се видим в съда.
— Аз… нямам толкова пари.
— Намери си работа. Може така да престанеш да се забъркваш в неприятности.
— Моля ви, не го правете — примолих му се толкова жаловито, колкото бях способна.
Детектив Басо ме изгледа.
— Преди два месеца едно момче без лични документи, без семейство и без никакво известно минало се оказа мъртво в гимнастическия салон на училището.
— Смъртта на Джулс беше определена като самоубийство — отговорих автоматично, но по тила ми се търкулнаха капчици пот. Какво общо имаше това с моята глоба?
— През нощта, когато той изчезна, психоложката на гимназията подпали къщата ти, после и тя изчезна. Има връзка между тези два странни инцидента. — Тъмните му очи ме приковаха. — Ти.
— Какво намеквате?
— Кажи ми какво се случи наистина през онази нощ, и фишът ти за глобата ще изчезне.
— Не знам какво се е случило — излъгах, понеже нямах друг изход. Ако му кажех истината, щях да загазя повече, отколкото ако си платях фиша. Не можех да разкажа на детектив Басо за ангелите и за нефилимите. Той никога нямаше да ми повярва, ако признаех, че Дабрия е била ангел на смъртта. Нито че Джулс е бил потомък на паднал ангел.
— Ти решаваш — каза детектив Басо и ми подаде визитната си картичка, преди да се качи в колата. — Ако си промениш решението, знаеш къде да ме намериш.
Погледнах картичката, докато той потегляше. Детектив Иканъс Басо. 207-555-3333.
Картичката някак тежеше върху дланта ми. Тежеше и пареше. Откъде щях да намеря двеста долара? Не можех да заема парите от мама — тя едва успяваше да зарежда хладилника. Пач имаше пари, но му бях казала, че мога да се грижа за себе си. Казах му да се махне от живота ми. Какво щеше да говори за мен, ако го потърсех в мига, в който се натъкна на някоя неприятност? Все едно да призная, че още от самото начало е имал право.
Да призная, че се нуждая от него.
Дванадесета глава
Във вторник след училище тъкмо излизах и отивах на среща с Ви, която пропусна часа, за да се помотае с Риксън, но обеща да мине да ме откара вкъщи след часовете, когато мобилният ми звънна. Отворих съобщението точно когато Ви се провикна силно откъм улицата:
— Здрасти, скъпа! Насам!
Беше паркирала успоредно на тротоара, приближих и се облегнах със скръстени ръце на отворения прозорец.
— Е, струваше ли си?
— Да пропусна часа ли? Ами да. Цяла сутрин с Риксън играхме на Ексбокс у тях. Второ ниво. — Пресегна се и ми отключи предната врата.
— Звучи романтично — казах и се качих.
— Не си опитвала, така че не знаеш. Насилието създава нужното настроение у мъжете.
— Какво настроение? Трябва ли да знам нещо?
Ви ме удостои със сияйна усмивка.
— Целувахме се. О, страшно хубаво беше. Започнахме бавно и нежно, а после Риксън наистина взе да се…
— Добре! — прекъснах я силно. И преди ли бях толкова остра, докато бях с Пач, а Ви си нямаше гадже? Дано не. — Сега накъде?
Тя се вля в потока на движението.
— Писна ми от учене. Нуждая се от малко вълнения в живота си, а това няма да стане, ако отново забода нос в учебника.
— Какво имаш предвид?
— Плажа Олд Орчард. В настроение съм за пясък и слънце. Пък и може да поосвежа малко тена си.
Звучеше идеално. На плажа имаше дълъг пристан навътре в морето и увеселителен парк на брега, фойерверки и танци по мръкнало. За съжаление обаче плажът трябваше да почака.
Размахах мобилния си.
— Вече имаме планове за довечера.
Ви се наклони настрани, за да прочете съобщението, и се начумери:
— Напомняне за партито на Марси? Наистина ли? Не знаех, че двете сте станали най-добри приятелки.