Стрелнах с поглед Антъни, а той ми намигна.
— А, благодаря, но не проявявам интерес — отговорих на Брена. Нямам голям опит в партитата, но знаех, че не бива да приемам напитки със съмнителен произход. Можеше да има наркотици. — Предай на Антъни, че пия само от запечатана кутийка. — Боже! Звучах още по-тъпо, отколкото се чувствах.
— На Антъни ли? — объркано се намръщи тя.
— Да, на Антъни Свалявковиц — уточни Ви. — Типът, който те е накарал да се правиш на келнерка.
— Помислила си, че питието е от Антъни? — поклати глава Брена. — От онзи там, в другия край на стаята е. — Тя се обърна към мястото, където само допреди минутка стоеше Пач. — Ей там беше. Явно си е тръгнал. Беше готин и носеше черно поло, ако това ще ти помогне да се сетиш.
— О, божичко! — тихо възкликна Ви.
— Благодаря — отвърнах на Брена и взех чашата, нямах друг избор. Тя отново се изгуби в тълпата, а аз оставих на масичката отзад чашата с нещо, което миришеше на чери кола. Да не би Пач да се опитваше да ми изпрати послание? Да ми напомни за нелепия бой в „Девилс Хендбег“, когато Марси ме заля с чери кола?
Ви пъхна нещо в ръката ми.
— Какво е това? — попитах.
— Радиостанция. Взех я назаем от брат си. Ще седя на стълбите и ще пазя. Ако дойде някой, ще ти съобщя.
— Искаш да се промъкна в спалнята на Марси сега?
— Искам да откраднеш дневника й.
— Абе, май размислих по отношение на тази работа.
— Майтапиш ли се? — попита Ви. — Не може да се отказваш сега. Представи си само какви работи пише в този дневник. Това е големият ти шанс да узнаеш какво има между Марси и Пач. Не може да го пропуснеш.
— Но не е редно.
— Няма да се чувстваш така, ако го откраднеш достатъчно бързо, та да нямаш време да изпиташ вина.
Изгледах я красноречиво.
— Самовнушението също помага — ако достатъчно пъти си повториш, че няма нищо нередно, ще си повярваш — увери ме Ви.
— Няма да й крада дневника. Искам просто да поогледам. И да отмъкна шапката на Пач.
— Ще ти дам целия годишен бюджет на „и-Зайн“, ако ми донесеш дневника в рамките на следващия половин час — каза Ви, но започваше да звучи отчаяно.
— Значи затова искаш дневника? Да го публикуваш в списанието?
— Помисли само. Страхотна кариера ще направя.
— Не — заявих категорично. — Твърдо не, лоша Ви.
Тя въздъхна.
— Е, длъжна бях да опитам.
Погледнах радиостанцията в ръката й:
— Можехме просто да си изпращаме есемеси.
— Шпионите не си изпращат есемеси.
— От къде знаеш?
— А ти откъде знаеш, че го правят?
Реших, че не си струва да спорим, затова пъхнах радиостанцията в колана на джинсите си.
— Сигурна ли си, че спалнята на Марси е на горния етаж?
— Бившето й гадже седи зад мен в часовете по испански. Каза ми, че всяка вечер точно в десет Марси се съблича на светната лампа. Понякога, когато той и приятелите му скучаят, отивали да гледат шоуто. Твърди, че Марси го прави много бавно и че когато приключи, вратът го болял, така го проточвал. Каза ми също, че веднъж…
— Престани! — запуших ушите си аз.
— Ей, след като моят мозък се омърси с тези подробности, трябва и твоят да се омърси. Единствената причина да разполагам с тази предизвикваща гадене информация е, че исках да ти помогна.
Погледнах към стълбите. Коремът ми сякаш бе натежал три пъти повече, отколкото преди три минути. Нищо не бях сторила, но вече ми се гадеше от чувство за вина. Откога бях готова на такава низост — да тършувам из спалнята на Марси? Кога бях допуснала Пач да ме оплете така в мрежите си?
— Май ще се качвам — казах колебливо. — Ще ми пазиш ли гърба?
— Дадено.
Запътих се нагоре по стълбите. Имаше баня с фаянсов под и гипсови орнаменти на тавана. Тръгнах по коридора отляво, подминах някаква стая за гости и помещение за фитнес, оборудвано с бягаща пътека и крос тренажор. Върнах се обратно и поех по десния коридор. Първата врата беше открехната и аз надникнах вътре. Стаята беше решена в розово — розови стени, розови завеси, розова завивка и розови възглавнички. Дрешникът сякаш се беше изсипал върху леглото, по пода и по другите мебели. По стените имаше няколко снимки, увеличени до размерите на плакати, и на всички Марси побираше в съблазнителни пози, издокарана с униформата си на мажоретка. Усетих леко гадене и в този миг забелязах шапката на Пач върху тоалетката. Затворих се в стаята, навих шапката на стегнато руло и я натъпках в задния си джоб. Под шапката имаше ключ. Резервен ключ за джип. Пач беше дал на Марси ключ за джипа си.