— Пач ти е казал, че е спечелил джипа на покер, но Риксън ми разказа друга история.
Отметнах косата от раменете си и се помъчих да си придам вид на крайно незаинтересована от посоката на разговора, понеже уж не се връзвам на тези глупости.
— Така ли? И каква е тя?
— Не знам. Риксън ми каза само: „Пач иска вие да си мислите, че е спечелил джипа. Обаче си изцапа ръцете, за да се сдобие с тази кола“.
— Може би не си разбрала добре.
— Да, може би — скептично повтори Ви. — Или пък Пач е проклет луд, който върти незаконен бизнес.
Подадох й тубичката с крем против изгаряне може би малко рязко.
— Намажи ми гърба и гледай да е равномерно навсякъде.
— Аз мисля да мина направо на олиото — отбеляза Ви, докато ме мажеше с крема. — По-добре да поизгоря, вместо да прекарам цял ден на плажа и да си тръгна толкова бяла, колкото съм дошла.
Проточих шия и опитах да надзърна през рамото си, но не успях да разбера колко старателно ме маже Ви.
— Намажи ме и под презрамките.
— Ще ме арестуват ли, ако си сваля горнището? Мразя да имам следи от банските.
Постлах кърпата си под чадъра и се наместих на сянка, като се постарах дори краката ми да не са на слънце. Ви постла хавлията си малко по-настрани и намаза краката си с бебешко олио. Някъде дълбоко в съзнанието ми изникна споменът за снимки на болни от рак на кожата, които бях виждала в лекарския кабинет.
— Като стана дума за Пач — каза Ви, — какви са последните новини? Още ли е с Марси?
— Доколкото знам — отговорих сковано, понеже реших, че ми задава този въпрос само за да ме дразни.
— Е, знаеш мнението ми.
Знаех го, но щях да го чуя отново, независимо дали искам.
— Двамата са си лика-прилика — заяви Ви и напръска косата си със слънцезащитен препарат, от което във въздуха увисна мъгла с химически лимонов мирис. — Естествено, това няма да продължи дълго. На Пач ще му писне и ще се махне. Точно както направи с…
— Може ли да говорим за нещо друго, а не за Пач? — прекъснах я, затворих очи и разтрих мускулите на тила си.
— Сигурна ли си, че не искаш да говорим? Май доста неща ти се въртят в главата.
Въздъхнах. Нямаше смисъл да крия. Колкото и неприятно да се държеше, Ви беше най-добрата ми приятелка и заслужаваше да знае истината, когато можех да й я кажа.
— Той ме целуна онази вечер. След „Девилс Хендбег“.
— Какво?
Притиснах основата на дланите си към очите.
— В спалнята ми. — Не можех да обясня на Ви, че ме е целунал в съня ми. Но точно така беше станало. Мястото нямаше значение. Както и нежеланието ми изобщо да си помисля какво означава фактът, че Пач е способен да влиза в сънищата ми.
— Пуснала си го да влезе?
— Не точно, но той си влезе.
— Добре — каза Ви и съдейки по вида й, явно се мъчеше да реши как да реагира на абсолютната ми глупост. — Ето какво ще направим. Ще си дадем кървава клетва. Не ме гледай така, сериозно говоря. Ако скрепим клетвата с кръв, ще трябва да я спазваш, иначе ще се случи нещо много лошо — например плъхове ще ти изгризат краката, докато спиш. И когато се събудиш, ще са останали само окървавени чуканчета. Имаш ли джобно ножче? Ще намерим ножче, ще си порежем дланите и ще ги притиснем една към друга. Ще се закълнеш никога повече да не оставаш насаме с Пач. Ако се изкушиш, ще има на какво да се опреш.
Зачудих се дали изобщо да й казвам, че невинаги мога да избирам дали да оставам насаме с Пач. Той беше като пара, промъкваше се навсякъде. Ако искаше да остане насаме с мен, просто щеше да го направи. И макар да не ми беше приятно да го призная, аз невинаги имах против.
— Нужно ми е нещо малко по-ефикасно от кървава клетва — казах.
— Миличка, стегни се. Работата е сериозна. Дано да вярваш в това, понеже аз вярвам. Ще отида да намеря ножче — заяви тя и стана.
Дръпнах я да седне.
— Взех дневника на Марси.
— К-какво? — заекна Ви.
— Взех го, но не съм го чела.
— И защо научавам за това чак сега? Какво толкова чакаш, ами не отвориш това съкровище? Да зарежем Риксън — хайде да се прибираме и да го прочетем! Нали знаеш, че Марси е писала вътре за Пач?
— Знам.
— Тогава защо отлагаме? Да не би да се страхуваш какво ще научиш? Защото ако е така, може аз да го прочета първа, да отсея неприятните неща и да ти дам готови отговори.
— Ако го прочета, може би никога вече няма да проговоря на Пач.