— Ама това е прекрасно!
Метнах й кос поглед.
— Не знаеш дали го искам.
— О, миличка. Не си го причинявай. Направо ме убиваш. Прочети тъпия дневник и приключвай с тази история. Има и други момчета. Знаеш го. Мъже колкото искаш.
— Знам — казах, но ми звучеше като евтина лъжа. Не бях имала друго гадже преди Пач. Откъде да съм сигурна, че ще имам след него? — Няма да прочета дневника. Ще го върна на Марси. Двете водим тази нелепа война от години и на мен вече ми дойде до гуша. Искам да продължа напред.
Ви зяпна и продължи да бърбори възбудено:
— Не може ли това с продължаването напред да почака, докато прочетем дневника? Или поне да ми дадеш да надникна набързо? Пет минути, не ми трябва повече.
— Реших да постъпя правилно.
Ви въздъхна на свой ред.
— Няма да отстъпиш, нали?
— Няма.
Нечия сянка падна над хавлиите ни.
— Нещо против да се присъединя към вас, прекрасни дами?
Вдигнахме очи и съзряхме Риксън по гащета и потник, преметнал хавлия през рамо. Имаше жилесто тяло, което изглеждаше удивително здраво и издръжливо, орлов нос и чорлава мастиленочерна коса, която падаше върху челото му. На лявото му рамо бяха татуирани чифт черни ангелски криле и в съчетание с доста понаболата му черна брада му придаваха вид на наемник на мафията. Очарователен, палав и голяма беля.
— Ти успя да дойдеш! — възкликна Ви и усмивката озари цялото й лице.
Риксън се стовари върху пясъка до нас, облегна се на лакът и подпря брадичката с юмрука си.
— Какво пропуснах?
— Ви иска да положим скрепена с кръв клетва — обясних му.
Той изви едната си вежда.
— Звучи сериозно.
— Тя смята, че така ще държа Пач извън живота си.
Риксън отметна глава назад и се разсмя.
— Желая ти късмет в това начинание.
— Ей, скрепените с кръв клетви са сериозна работа.
Риксън положи свойски ръка върху бедрото й и й се усмихна нежно, а аз усетих как ме пробожда завист. Преди седмици и Пач щеше да ме докосне така. По ирония на съдбата преди седмици Ви сигурно се бе чувствала точно по същия начин, когато се мотаеше с мен и с Пач. Съзнанието за това би трябвало само да засили завистта ми, ако болката не беше толкова дълбока. В отговор на жеста на Риксън Ви се наведе и го целуна по устните. Аз отместих поглед, но с това завистта, която висеше като камък в гърлото ми, не намаля.
Риксън се прокашля:
— Да отида ли да купя кола? — попита той, когато забеляза, че се чувствам неудобно.
— Аз ще отида — надигна се Ви и изтупа дупето си от пясъка. — Според мен Нора иска да поговорите, Риксън. Бих останала, но не съм голям фен на темата на разговора ви.
— Ама… — подех неловко, понеже не бях сигурна какво точно намеква Ви, но усещах, че няма да ми хареса.
Риксън ми се усмихна очаквателно.
— Пач — поясни Ви, но с това напрежението се увеличи десетократно. Тя обаче триумфално се изнесе.
Риксън потърка брадичка.
— Искаш да поговорим за Пач ли?
— Всъщност не, но знаеш каква е Ви. Винаги съумява да влоши и бездруго неловкото положение — промърморих под носа си.
Риксън се засмя.
— Добре, че не се засрамвам лесно.
— Иска ми се да можех да кажа същото сега.
— Как вървят нещата? — попита той в опит да разчупи леда.
— С Пач или по принцип?
— И двете.
— И по-добре е било. — Съзнавах, че има голяма вероятност Риксън да предаде на Пач всичко, което кажех, затова побързах да добавя: — Вече си стъпвам на краката. Може ли да ти задам личен въпрос? Свързано е с Пач, но ако ти е неудобно да отговориш, изобщо няма да се разсърдя.
— Давай.
— Той още ли е моят ангел пазител? Преди известно време се скарахме и аз му казах, че вече не искам да бъде, но не съм сигурна какво е положението. Престанал ли е да ми бъде ангел пазител, понеже аз поисках?
— Все още е отговорен за теб.
— Защо не е край мен?
Очите на Риксън проблеснаха:
— Ти скъса с него, забрави ли? Неловко му е. Повечето мъже не обичат да се навъртат около бившите си гаджета, освен ако не се налага. Пък и знам, че архангелите му дишат във врата. Той полага огромни усилия да запази отношенията ви строго професионални.
— Значи все още ме закриля?