— Я да видим дали съм разбрал. Откраднала си джипа, за да ми отмъстиш, понеже съм дал резервен ключ на Марси.
— Откраднах джипа, понеже двете с Ви трябваше да се приберем — отговорих хладно. — Преди време винаги беше до мен, когато ми трябваше. Реших, че може би все още е така, но явно съм сгрешила.
Очите на Пач не се откъсваха от моите.
— Ще ми кажеш ли за какво става дума всъщност? — И понеже не му отговорих, той измъкна един от столовете, напъхани под масата в кухнята. Седна, скръсти ръце и преспокойно изпружи крака. — Разполагам с време.
Черната ръка. Ето за това става дума. Обаче ме беше страх да му се противопоставя. Боях се какво може да науча и как би реагирал той. Сигурна бях, че няма никаква представа колко знам. Ако го обвинях, че е Черната ръка, нямаше връщане назад. Щях да съм длъжна да се изправя срещу истина, която би могла да унищожи душата ми.
Пач изви вежди:
— Ще си мълчим ли?
— Става дума за истината — казах. — Нещо непознато за теб.
Ако беше убил баща ми, как можеше да ме гледа в очите през цялото време, да ме уверява колко съжалява и нито веднъж да не ми признае истината? Как можеше да ме целува, да ме гали, да ме държи в обятията си и да живее преспокойно?
— Нещо непознато ли? От деня, в който се срещнахме, не съм те излъгал нито веднъж. Невинаги ти харесваше онова, което имам да ти кажа, но винаги съм бил откровен.
— Остави ме да вярвам, че ме обичаш. Това е лъжа!
— Съжалявам, че ти се е сторило лъжа. — Не съжаляваше. В очите му се четеше непримирим гняв. Адски му беше неприятно, че му държа сметка. Искаше да съм като всички останали момичета и да изчезна безследно в миналото му.
— Ако си изпитвал нещо към мен, защо се хвана с Марси след рекордно кратко време?
— А ти не се ли хвана със Скот след рекордно кратко време? Предпочиташ половин човек пред мен, така ли?
— Половин човек ли? Скот е човешко същество.
— Той е нефилим. — Пач направи безгрижен жест към входната врата. — Джипът струва повече.
— Може би той се чувства по същия начин по отношение на ангелите.
Пач сви рамене лениво и арогантно.
— Съмнявам се. Ако не бяхме ние, неговата раса нямаше да съществува.
— Чудовището на Франкенщайн не е обичало създателя си.
— И какво от това?
— Нефилимите вече търсят начин да отмъстят на ангелите. Може би това е само началото.
Пач свали шапката си и прокара пръсти през косата си. Съдейки по изражението му, останах с впечатлението, че положението е много по-опасно, отколкото смятах първоначално. Колко голяма беше вероятността нефилимите да наложат надмощие над падналите ангели? Със сигурност не през този хешван. Пач едва ли искаше да ми каже, че след по-малко от пет месеца пълчища от паднали ангели ще нападнат и в крайна сметка ще убият десетки хиляди хора. Обаче от поведението му, дори от погледа му правех извода, че точно това се очаква.
— И вие какво ще направите? — попитах ужасена.
Той взе чашата с вода, която си бях наляла и оставила на масата, и отпи:
— Наредиха ми да не се меся.
— Архангелите ли?
— Нефилимите са зли. Те изобщо не би трябвало да населяват земята. Съществуват само заради гордостта на падналите ангели. Архангелите не искат да имат нищо общо с тях. Няма да се намесят в нищо, свързано с нефилимите.
— И всички хора ще измрат?
— Архангелите имат собствен план. Понякога трябва да се случат някои лоши неща, за да се случат и добрите.
— План ли? Какъв план? Да гледат как невинни хора измират?
— Нефилимите ще паднат в капана, който сами залагат. Ако трябва да умрат хора, за да бъде унищожена нефилимската раса, архангелите ще поемат този риск.
Цялата настръхнах.
— И ти си съгласен с тях?
— Сега съм ангел пазител. Предан съм на архангелите. — В очите му се разгоря пламъче на неистова омраза и за един кратък миг си мислех, че тя е насочена към мен. Сякаш Пач винеше мен за онова, в което се е превърнал. В своя защита аз пък изпитах пристъп на гняв. Нима напълно беше забравил онази нощ? Бях пожертвала живота си заради него, а той не прие жертвата ми. Ако искаше да вини друг за положението, в което се намираше, виновникът не бях аз.
— Колко силни са нефилимите? — попитах.
— Достатъчно. — Гласът му беше тревожно лишен от загриженост.
— Могат да дадат отпор на падналите ангели най-рано през този хешван, нали?