Дадох си сметка, че Пач изобщо няма намерение да напусне съня ми, затова направих своя ход. Преборих се с невидимите прегради на съня и се накарах да се събудя. Отвори очи, наредих си. Отвори очи!
Пач ме стисна за лакътя.
— Какво правиш?
Усещах, че съзнанието ми се прояснява. Усещах топлината на завивките, възглавницата под бузата си. Всички познати миризми, които свързвах със стаята си, ми носеха успокоение.
— Не се събуждай, ангелче! — Той погали косата ми, потупа ме по лицето, опита се да ме накара да го погледна в очите. — Има още неща, които трябва да узнаеш. Има една много важна причина, поради която трябва да видиш тези спомени. Опитвам се да ти кажа нещо, което не мога да ти обясня по друг начин. Искам да разбереш какво се опитвам да ти кажа и да престанеш да ме блокираш.
Рязко извъртях лицето си. Краката ми сякаш се вдигнаха от тревата и се понесоха към буреносния облак. Пач ме стисна и изруга тихо, но хватката му беше лека като перце, въображаема.
Събуди се, заповядах си, събуди се!
И оставих облакът да ме погълне.
Осемнадесета глава
Събудих се с рязко поемане на въздух. Стаята ми тънеше в полумрак, лунната светлина сияеше като кристална топка през отсрещния прозорец. Чаршафите ми бяха влажни и горещи, омотани около краката ми. Часовникът показваше девет и половина.
Скочих от леглото и отидох в банята, налях си чаша студена вода. Изпих я на няколко глътки и се облегнах на стената. Не можех да спя повече. Каквото и да правех, не биваше да допускам Пач в сънищата си. Закрачих по коридора в отчаян опит да остана будна, но бях толкова напрегната, че не бих могла да заспя, дори да исках.
След няколко минути пулсът ми се успокои, но не беше лесно да успокоя съзнанието си. Черната ръка. Тези думи ме преследваха. Те бяха застрашителни, неуловими, мъчителни. Не можех да погледна право към тях. Не и без да усетя, че моят и бездруго крехък свят се разтърсва из основи. Съзнавах, че се мъча да не допусна архангелите да разберат, че Пач е Черната ръка и убиецът на баща ми, за да се предпазя от срамната истина: бях се влюбила в един убиец. Бях му позволила да ме целуне, да ме излъже, да ме предаде. Когато той ме докосна насън, цялата ми сила се стопи и аз отново се почувствах оплетена в мрежата му. Той все още владееше сърцето ми и това беше най-голямото предателство. Що за човек щях да съм, ако не можех да потърся възмездие за собствения си баща.
Според Пач можех да убедя архангелите, че отново го искам за свой ангел пазител, само като го изрека гласно. В такъв случай ми се струваше логично, че ако изкрещя „Пач уби баща ми!“, това ще е краят му. Справедливостта ще възтържествува. Пач щеше да бъде изпратен в ада, а аз щях постепенно да се заема да изграждам живота си. Само че не можех да се накарам да извадя тези думи наяве, сякаш бяха вързани с верига някъде дълбоко в мен.
Твърде много неща не се връзваха. Защо Пач, който беше ангел, ще се замесва с кървавото общество на нефилимите? Ако той беше Черната ръка, защо заклеймяваше нефилимските нови попълнения? Не беше само странно, беше нелогично. Нефилимите мразеха ангелите и обратно. И ако Черната ръка беше потомък на Чонси и новият лидер на обществото… как е възможно той да е Пач?
Стиснах носа си, имах чувството, че главата ми ще се пръсне от неспирното премисляне на един и същ въпрос отново и отново. Защо всичко, свързано с Черната ръка, приличаше на безкраен лабиринт от врати една след друга?
В момента Скот беше единствената ми благонадеждна връзка с Черната ръка. Той знаеше повече, отколкото казваше, сигурна бях, но се страхуваше да говори. Когато споменаваше Черната ръка, в тона му се долавяше паника. Нуждаех се от него да ми разкрие какво знае, но той бягаше от миналото си и не би се върнал да застане лице в лице с него. Притиснах чело с дланите си и се помъчих да разсъждавам ясно.
Обадих се на Ви.
— Добри новини — каза тя, преди да успея да изрека и една дума. — Уговорих татко да дойде с мен на брега и да плати глобата, за да махнат скобата от колата ми. Пак съм в играта.
— Добре, понеже се нуждая от помощта ти.
— Аз съм олицетворението на помощта!