Выбрать главу

Бях сигурна, че се е представяла за олицетворение и на много друг неща, но нищо не казах.

— Трябва някой да ми помогне да огледам спалнята на Скот.

Най-вероятно Скот нямаше да държи наяве доказателствата за връзката си с кървавото нефилимско общество, но какво друго ми оставаше? Беше осъществил прекрасно целта си да не ми дава конкретни отговори, а след последната ни среща със сигурност щеше да се държи бдително към мен. Ако исках да разбера какво знае той, щеше да се наложи да свърша малко черна работа.

— Изглежда Пач е отменил двойната ни среща, така че съм свободна — каза Ви прекалено ентусиазирано. Очаквах да попита какво ще търсим в спалнята на Скот.

— Тършуването в спалнята на Скот няма да е нито опасно, нито вълнуващо — осведомих я, за да съм сигурна, че е наясно по въпроса. — Ти само ще седиш в доджа пред апартамента и ще ме предупредиш, ако го видиш да се връща. Аз ще вляза.

— Само защото няма лично да шпионирам, не означава, че не се вълнувам. Все едно гледам филм. Във филмите добрият никога не го хващат, но ние сме в действителността и има голяма вероятност да те спипат. Следиш ли ми мисълта? Вълнението си го има и още как.

Аз лично предпочитах Ви да не се вълнува чак толкова от вероятността да ме спипат.

— Ще ме предупредиш, ако Скот се прибере, нали?

— Ама разбира се, скъпа. Ще ти пазя гърба.

След това се обадих в апартамента на Скот. Вдигна госпожа Парнел.

— Нора, много ми е приятно да те чуя! Скот ми каза, че вие двамата доста сте се сближили… — сподели тя със заговорнически тон.

— Ами…

— Винаги съм смятала, че ще е прекрасно Скот да се ожени за местно момиче. Не ми допада особено мисълта да се ожени за някоя непозната. Ами ако роднините й се окажат откачалки? Двете с майка ти сме добри приятелки, представяш ли си колко забавно ще бъде заедно да планираме сватбата? Ама какви ги говоря! Всяко нещо с времето си.

Боже мой!

— Скот там ли е, госпожо Парнел? Имам интересни новини.

Чух как госпожа Парнел закри слушалката с ръка и се провикна:

— Скот, вдигни телефона, Нора е.

След малко чух гласа на Скот:

— Можеш да затваряш, мамо. — В тона му се долавяше известна предпазливост.

— Само да се уверя, че си вдигнал, скъпи.

— Да, обадих се.

— Нора има интересни новини — каза госпожа Парнел.

— Ами тогава затвори, за да може да ми ги съобщи.

Чух разочарована въздишка и изщракване.

— Нали ти казах да стоиш далеч от мен — каза Скот.

— Намери ли си група? — попитах с надеждата да съумея да контролирам разговора и да предизвикам интереса му, преди да ми затвори.

— Не — отговори той с предпазлив скептицизъм.

— Споменах пред един приятел, че свириш на китара…

— Свиря на бас.

— … и той пусна слуха, така че една банда иска да те прослуша. Тази вечер.

— Как се казва групата?

Не бях очаквала този въпрос.

— Ами… „Пигмент“.

— Звучи като група от шейсетте.

— Ще отидеш ли на прослушването, или не?

— В колко часа?

— В десет. В „Девилс Хендбег“. — Ако знаех някое още по-далечно място, щях да кажа него. Сега трябваше да се задоволя с двайсетте минути, които щеше да му отнеме да отиде дотам и да се върне.

— Дай ми име и телефон за връзка.

Определено не бях очаквала да ме попита това.

— Обещах на приятеля си да ти предам информацията, но не се сетих да попитам за имената и за телефоните на членовете на групата.

— Няма да си профукам вечерта за някакво прослушване, ако нямам представа кои са тези типове, каква музика свирят и къде са забивали. Пънк, инди поп, метал?

— А ти какво свириш?

— Пънк.

— Ще взема телефон и пак ще ти звънна.

Затворих на Скот и веднага се обадих на Ви:

— Казах на Скот, че довечера съм му уредила прослушване, обаче той иска да знае каква музика свири бандата и къде са забивали. Ако му дам твоя номер, ще се престориш ли, че си гадже на някой от групата? Просто вдигаш телефона на гаджето си, докато той репетира. Не се разливай в подробности. Придържай се към фактите: пънк група са, ще бъдат следващата голяма сензация и би било глупаво от негова страна да не отиде на прослушването.

— Цялата тази шпионска работа наистина започва да ми харесва — заяви Ви. — Когато нормалният живот вземе да ми доскучава, трябва само да се хвана с теб.