Седях на верандата, притиснала колене към гърдите, когато Ви пристигна.
— Мисля, че трябва да спрем в „Скипи“ за хотдог, преди да се заемем с тази работа — заяви тя, когато влязох. — Не знам какво има в тези сандвичи, но веднага ставам с пъти по-смела. Чувствам се способна на всичко, след като изям един хотдог.
— Защото се дрогираш с токсините, с които ги пълнят.
— Както вече отбелязах, мисля, че трябва да спрем в „Скипи“.
— Аз вечерях спагети.
— Те не засищат много.
— Напротив, много засищат.
— Е-е, ама не както горчицата и кренвиршите — възрази Ви.
Петнайсет минути по-късно потеглихме от „Скипи“ с два хотдога, порция пържени картофи и два ягодови млечни шейка.
— Мразя тази храна — казах, когато усетих как мазнината се процежда през восъчната хартия, с която беше увит сандвичът в ръката ми. — Много е нездравословна.
— Връзката ти с Пач също, обаче това не те спира.
Не отговорих.
На четиристотин метра от жилищния комплекс, в който живееше Скот, Ви спря отстрани на пътя. Най-големият проблем, който предвиждах, беше местоположението. Дийкън Роуд свършваше задънено точно в комплекса. Двете с Ви бяхме на показ и ако Скот минеше и забележеше Ви в доджа, щеше да надуши, че нещо не с наред. Не се притеснявах, че ще познае гласа й по телефона, но щеше да познае лицето й. Често ни беше виждал заедно и дори веднъж го бяхме проследили с доджа. Тя беше мой съучастник.
— Махни се от пътя и паркирай до онези храсти — инструктирах Ви.
Тя се приведе и се вгледа към храстите.
— Това между нас и храстите някаква канавка ли е?
— Не е много дълбока. Имай ми доверие, ще се справим.
— На мен ми изглежда дълбока. Това е додж, не е хамър.
— Доджът не е много тежък. Ако заседнем, ще изляза и ще бутам.
Ви даде на скорост, пресече банкета на пътя и отдолу чухме дращенето на прорасналите буренаци.
— Дай газ! — наредих, а зъбите ми изтракаха, когато заподскачахме по каменистия насип. Колата се наклони напред, влезе в канавката и предните гуми спряха, когато се удариха в дъното.
— Няма да успеем — каза Ви, натискайки газта на доджа. Гумите се завъртяха, но не зацепиха. — Трябва да вляза под ъгъл. — Завъртя волана рязко наляво и отново натисна газта. — А така — оповести, когато доджът се стрелна напред.
— Внимавай, камък… — предупредих я, но беше твърде късно.
Ви мина с колата точно над един щръкнал камък, наполовина заровен в пръстта. Натисна спирачката и угаси двигателя. Излязохме да проверим предната гума.
— Нещо не е наред — установи Ви. — Така ли трябва да изглежда?
Ударих глава в ствола на най-близкото дърво.
— Е, добре де, спукахме гума. Сега какво? — попита Ви.
— Ще се придържаме към плана. Ще претърся стаята на Скот, а ти ще пазиш. Когато се върна, ще се обадиш на Риксън.
— И какво ще му кажа?
— Че сме видели сърна и ти си отклонила рязко, за да не я блъснем, а доджът е попаднал в канавката и се е ударил в камъка.
— Историята ми харесва. Представя ме като любител на животните. На Риксън ще му допадне.
— Въпроси? — попитах я.
— Не, схванах. Ще ти се обадя веднага щом Скот излезе. Ще ти са обадя пак, когато се върне и ще те предупредя да се махнеш от там. — Ви погледна надолу към обувките ми. — Сигурна ли си, че ще успееш да се покатериш по сградата и да влезеш през някой прозорец? Понеже за целта е по-добре да си с маратонки като мен. Твоите балетни обувчици са сладки, но не са практични.
— Ще вляза пред входната врата.
— Ами какво ще каже майката на Скот?
— Няма значение. Тя ме харесва. Ще ме пусне вътре. — Подадох й хотдога си, който беше изстинал. — Искаш ли го?
— В никакъв случай. На теб ще ти трябва. Ако се случи нещо, просто отхапи един залък. След десет секунди ще се почувстваш стоплена и щастлива.
Изминах останалата част до Дийкън тичешком и се скрих на тъмно под дърветата веднага щом вече можех да различа движещи се силуети зад прозорците на Скот на третия етаж. Доколкото виждах, госпожа Парнел беше в кухнята и сновеше между хладилника и мивката, най-вероятно приготвяше десерт или нещо за вечеря. Лампата в спалнята на Скот светеше, но завесите бяха дръпнати. После светлината угасна и след малко Скот се появи в кухнята и целуна майка си по бузата.