— Това имам предвид. Кофти е. Една ясна нощ означава много хора, които ще се шматкат край каналите; при лошо време това го няма. Прогнозите обещават дъжд за утре.
— Това не ми изглежда оправдано. За десет секунди блокираме моста, той лети през перилата и е мъртъв във водата.
— Кажи на този клоун да млъкне, Брей! — кресна техникът, който стоеше до масата.
— Чу, нали? — каза Скофийлд, фокусирайки върху покривите на отсрещните къщи. — Току-що изгуби повишението. Твоето тъпо твърдение, че възнамеряваме да извършим посегателство срещу личността, уронва престижа на приятелите ни от Компанията.
Младежът направи гримаса. Упреците бяха заслужени.
— Съжалявам, но все още не виждам смисъл. Онази шифрограма беше от най-висока степен на спешност; трябваше да го приберем довечера.
Скофийлд смъкна бинокъла и погледна към Хари.
— Ще ти обясня какъв е смисълът — каза той. — Нещо повече от онези проклети фрази, които някой е прочел на гърба на някоя кутия от бисквити. Този мъж долу беше уплашен. Не беше спал от няколко дена. Той е стигнал точката на пречупването и искам да разбера защо.
— Може да има цяла дузина причини — противопостави се младежът. — Той е стар. Неопитен. Може би мисли, че го преследваме, че малко му остава, за да бъде заловен. Какво значение има за нас?
— Един човешки живот, това е всичко.
— Хайде, Брей, не и от теб тези. Той е съветска гадина; двоен агент.
— Искам да бъда сигурен.
— А пък аз искам да се омитам оттук — намеси се техникът, подавайки на Скофийлд една ролка и вдигайки машината. — Кажи на клоуна, че никога сме се срещали.
— Благодаря ви, господин Безименен. Задължен съм ви за това.
Мъжът от ЦРУ си тръгна, кимайки на Брей и отбягвайки всякакъв контакт със сътрудника му.
— Тук не е идвал никой, освен нас, птичките, Хари — каза Скофийлд, след като заключи вратата. — Разбираш това, нали?
— Той е отвратително копеле…
— Кой щеше да подслушва тоалетните на Белия дом, ако не беше той — каза Брей, подавайки ролката на Хари. — Предай нашите неоспорими доказателства на посолството. Вземи филма и остави камерата тук.
Хари не искаше да бъде изритан; той взе ролката, но не помръдна към камерата.
— Аз също ще участвам. Шифровката се отнасяше и за мен. Искам да зная отговорите, в случай че ми зададат въпроси; в случай, че нещо стане до утре.
— Ако Вашингтон не е сгрешил, нищо няма да стане. Казах ти. Искам да съм сигурен.
— Какво повече ти трябва? Обектът мисли, че току-що е влязъл в контакт с КГБ — Амстердам! Ти го изработи. Ти го доказа!
Скофийлд се загледа в сътрудника си за момент, след това се обърна и тръгна към прозореца.
— Знаеш ли, Хари? Обучението, което получаваш, думите, които чуваш, всички задачи, които ти се възлагат, никога не съвпадат с правилата.
Брей вдигна бинокъла и го фокусира върху една далечна точка на небето.
— Научи се да мислиш така, както мисли врагът ти. Не както би ти се искало да мисли, а както той наистина мисли. Не е лесно, не е като да си правиш веселото, което е нещо лесно.
Ядосан, младежът заговори.
— За бога! Какво общо има това тук? Нали имаме доказателствата…
— Така ли? Както и сам каза, нашият „клиент“ се свърза сам със себе си. Той е един гълъб, който си мисли, че е намерил пътя назад към Майка Русия. Мисли, че е в безопасност, че вече не е на студа.
— Да, това е, което си мисли!
— Тогава защо не е щастлив? — попита Брей Скофийлд, насочвайки бинокъла надолу към канала.
Мъглата и дъждът оправдаха надеждите на Амстердам за зима. Нощното небе представляваше непроницаемо платнище, чиито краища бяха избледнели от мъждукащите светлини на града. На моста нямаше разхождащи се, нямаше и лодки в канала под него; облачета от мъгла плуваха над главите — доказателство, че северноморските ветрове духаха безпрепятствено на юг. Беше три часът сутринта.
Скофийлд се наклони над желязната релса над западната страна на античния каменен мост. В лявата си ръка държеше малко транзисторно радио — не за устни комуникации, а само за приемане на сигнали. Дясната му ръка беше в джоба, като протегнатите му пръсти докосваха барабана на 22-милиметровия автоматичен пистолет, не много по-голям от пистолет за начинаещи, но изключително безшумен. За малки разстояния беше много прецизно оръжие. Стреляше мигновено, с точност, която можеше да бъде измерена в инчове, и едва можеше да бъде различен от нощните шумове.