Мина по-малко от минута и той забеляза фигурата на стареца, който идваше през одеялото от дъжд и мъгла; уличната светлина зад него го превръщаше във фееричен силует. Походката на обекта беше колеблива, но някак си болезнено решителна, сякаш отиваше на среща, която беше и желана, и отбягвана. Това нямаше значение.
Брей погледна вдясно от себе си. Както и очакваше, на улицата нямаше никой, никой не се виждаше в тази пустинна част на града в този час. Той тръгна наляво и започна да се качва по рампата към средата на моста, а възрастният руснак беше от другата страна. Той се придържаше към сянката; не беше трудно, тъй като първите три крушки горе бяха предварително отвити.
Дъждът заливаше античните павета. От другата страна на моста старецът стоеше, взирайки се във водата с ръце, подпрени на перилата. Скофийлд стъпи на пътя и приближи изотзад, като звукът от дъжда заглушаваме стъпките му. В левия джоб на шлифера си той напипа кръгла плоска кутийка — пет сантиметра в диаметър и по-малко от инч дебела. Беше увита във водонепромокаемо фолио, което беше покрито с такъв химикал, който я правеше абсолютно херметична трийсет секунди след потапянето й в течност; в това състояние щеше да остане, докато не бъдеше отворена. В кутийката бяха скътани доказателствата: една филмова и една магнетофонна ролка. И двете можеха да бъдат изследвани от КГБ — Амстердам.
— Плохая ночь, старий приятель — каза Брей зад гърба на руснака, докато изваждаше пистолета от джоба си.
Старецът се обърна изненадан.
— Защо се свърза с мен? — попита той на руски. — Случило ли се е нещо?…
Видя пистолета и спря. След това продължи, като страхът в гласа му беше заменен от странна мекота.
— Да, виждам, че се е случило и аз вече съм непотребен. Направи го, другарю, и ще ми сториш голяма услуга.
Скофийлд се втренчи в стареца; в пронизващите очи, които вече не бяха изплашени. Беше виждал този поглед и преди. Брей отговори на английски.
— Добра работа свърши през последните шест години. За съжаление на нас не можа да ни направиш никаква услуга. Ти не беше толкова благодарен, колкото очаквахме да бъдеш.
Руснакът кимна.
— Американец — каза той, — чудех се. Някаква измислена конференция в Амстердам и то по проблеми, които лесно можеха да бъдат анализирани и в Хюстън. Моя милост трябваше да бъде изведен извън странната, за да бъда унищожен прикрито, а и охрана — тази закрила нямах тук. Но ти имаше всички кодове, каза верните думи. А и руският ти е безупречен, приятелю.
— Това ми е работата. А твоята каква беше?
— Ти знаеш отговора. Затова си тук…
— Искам да знам защо.
Старецът се усмихна тъжно.
— О, не. Няма да чуеш нищо повече от това, което вече знаеш. Виж, казах точно това, което имах предвид. Ще ми направиш услуга. Ти си моят листок.
— Аз съм изходът ти от какво?
— Съжалявам.
Брей вдигна пистолета; малкият му барабан лъсна на дъжда. Руснакът го погледна и задиша дълбоко. Страхът се върна в очите му, но той не трепна и не каза нито дума. Изведнъж нарочно Скофийлд опря пистолета под лявото око на мъжа, стоманата потъна в плътта му. Руснакът трепна, но остана мълчалив.
На Брей му се повдигна.
Какво значение има?
Никакво, Хари. Никакво. Не и от сега нататък.
Трябваше да бъде даден един урок…
Скофийлд свали пистолета.
— Изчезвай оттук — каза той.
— Какво?…
— Чу. Изчезвай оттук. КГБ действа на диамантената борса на Толщраат. Прикритието им е фирмата на Хасидим, Diamant Bruusteen. Разкарай се.
— Не разбирам — изхърка едва доловимо руснакът. — Това друг трик ли е?
— Майната ти! — извика Брей, треперейки сега. — Махай се оттук.
Изведнъж старецът залитна, след това сграбчи перилото, за да се задържи. Той странно се наклони назад, после се скри в дъжда, бягайки.
— Скофийлд! — Викът дойде откъм Хари. Той беше при западната страна на моста, точно на пътя на руснака. — Скофийлд, за бога!
— Пусни го да си върви! — извика Брей.
Или беше твърде закъснял, или думите му се изгубиха в шума от дъжда; не знаеше кое от двете. Той чу три приглушени, остри изстрела и с отвращение видя как старецът се хвана за главата и падна към перилата.