Не му пукаше.
Чу стъпките по стълбището зад вратата. Явно прислужницата беше заменена от някой, който знаеше разположението на къщата. Вратата се отвори и човекът от Департамента влезе.
Скофийлд го познаваше. Беше от отдел „Планиране и развитие“, стратег по прикриване на операциите. Беше на възрастта на Брей, но по-слаб и по-нисък, и с огромно самочувствие, идващо още от ученическите му години, което, той се надяваше, успява да прикрие с амбиции. Но не успяваше.
— Брей, как си, стари приятелю? — каза той като почти викаше, протягайки самодоволно ръка за още по-самодоволно ръкостискане. — Господи, трябва да са минали цели две години оттогава. Дали нямам някоя и друга история да ти разкажа!
— Наистина ли?
— Да! — Самодоволно твърдение, което не допускаше никакви въпроси. — Ходих в Кеймбридж за двайсетата година от дипломирането ни и се натъкнах на някои твои приятели както от левия, така и от десния лагер. Е, стари друже, беше ми толкова тъпо, че не си спомням на кого какви лъжи разправях за теб! Велики боже, казвах им, че си анализатор по импорта в Малая, езиков специалист в Нова Гвинея, секретар на посолството в Канбера. Беше истерично! Тоест, не си спомням да ми е било толкова тъпо някога.
— На кого му е притрябвало да те разпитва за мен, Чарли?
— Ами, те знаеха, че и двамата бяхме в Департамента; всички знаеха, че бяхме приятели.
— Хайде престани. Никога не сме били приятели. Подозирам, че съм ти почти толкова противен, колкото и ти на мен. А и никога не съм те виждал пиян.
Мъжът от Департамента стоеше неподвижен; самодоволната усмивка бавно изчезна от устните му.
— Искаш да го изиграем грубо?
— Ще го играя такова, каквото е.
— Какво се случи?
— Къде? Кога? В Харвард ли?
— Знаеш за какво говоря. Онази нощ. Какво се случи онази нощ?
— Ти ми кажи. Ти пусна операцията в ход, ти първи завъртя колелото.
— Ние разкрихме опасен за сигурността ни шпионин, образец за активен шпионаж, и то от години насам, който редуцираше ефективността на космическите ни изследвания до момента, в който разбрахме, че ни се подиграват. Искахме потвърждения; ти ги даде. Ти знаеше какво трябва да последва, а просто се измете.
— Аз се изметох — съгласи се Скофийлд.
— А когато това е било оспорено от сътрудника ти, ти си му нанесъл телесна повреда. На твоя човек!
— Точно така направих. Ако бях на твое място, щях да се отърва от него. Да го пратя в Чили; там щеше да му се разкаже фамилията.
— Какво?
— От друга страна, ти няма да направиш това. Той твърде много прилича на теб, Чарли. Никога няма да се научи. Внимавай да не ти вземе работата някой ден.
— Пиян ли си?
— Не, за съжаление. Мислех да се напия, но имам киселини в стомаха. Разбира се, ако знаех, че ще изпратят теб, щях да се пребори с това и да се натряскам. В името на добрите стари времена.
— Ако не си пиян, то сигурно си излязъл от нерви.
— Пътят беше кофти, тези колела, дето ги завъртя, не можаха да вземат завоя.
— Я спри с тия глупости.
— Каква неточна фраза, Чарли. В днешно време се казва тъпотии, въпреки че аз лично предпочитам думата простотии…
— Достатъчно! Твоите действия, или по-точно твоето бездействие, беше в разрез с основните положения на контрашпионажа.
— Хайде, сега ти престани с простотиите! — изръмжа Брей, тръгвайки застрашително към мъжа от Департамента. — Чух всичко, което исках да чуя от теб! Не съм нарушил нищо. Ти го направи! Ти и всички останали копелета там! Ти си открил дупка, през която ти е изтичало нещо, и реши да я запълниш с един труп. За да можеш да отидеш в Комитета на четирийсетте и да им се похвалиш колко ефикасен си бил!
— За какво ми говориш?
— Старецът е бил непотребен. Свързали са се с него, но не им е вършел работа.
— Какво имаш предвид, като казваш, че са се свързали с него?
— Не съм сигурен; бих искал да съм. Някъде в онова досие Четири-Нула нещо е било пропуснато. Може би съпругата му, която не е починала, а се е криела някъде. Или внуци, които никой не си е направил труда да проучи. Не знам, но има нещо. Заложници, Чарли! Затова е правил всичко. И аз бях неговият листок.
— Това пък какво означава?
— За бога, научи езика. Ти си длъжен да си експерт.
— Не ми приказвай тия глупости за езика. И без него съм експерт. Няма никакви доказателства в подкрепа на теорията ти за изнудването, обектът не е имал семейство и не се е свързвал с никого по никое време. Той е бил доброволен агент на съветското разузнаване.