— Никой не ми е казвал. Но това е глупаво…
— Вече не ти казват много неща, нали?
— Не се минавам лесно, стари приятелю. Доста съм дал. Не знам какво повече бих могъл да дам. Може би Гразнов не е толкова далече…
— Ако изобщо те оставят да стигнеш дотам — прекъсна го Крупской.
— Мисля, че ще ме пуснат.
— Няма значение… Миналия месец ученият Юриевич беше убит по време на отпуската си в дачата в Протасово заедно с полковник Дригорин и Брунов от промишленото планиране.
— Чух за това — кимна Талеников. — Трябва да е било ужасно.
— Чете ли доклада?
— Какъв доклад?
— Този, съставен от ВКР.
— Глупаци и идиоти — не се сдържа Талеников.
— Невинаги — поправи го Крупской. — В този случай те имаха някои точни факти, точни, доколкото това може да се докаже.
— И какви са тези предполагаеми точни факти?
Дишайки тежко, Крупской преглътна и продължи.
— Седеммилиметрови гилзи, американски. Носеха белезите на „Браунинг Магнум“, клас 4.
— Брутално оръжие — каза Талеников, кимайки. — Много надеждно. Но това е последният пистолет, който някой, изпратен от Вашингтон, би употребил.
Старецът като че ли не чу нищо.
— Пистолетът, с който са убили генерал Блекбърн, е бил „Граз-Буря“.
Василий повдигна вежди.
— Много ценно оръжие, ако можеш да се сдобиеш с него. — Той спря и тихо кимна. — Аз обожавам моето.
— Точно така. Както и „Магнум“, клас 4, е обожаваното оръжие на един друг човек.
Талеников възкликна.
— О?
— Да, Василий. ВКР успя да се добере до няколко имена, като мисли, че те биха могли да са замесени в убийството на Юриевич. Най-силните съмнения падат върху един мъж, когото ти презираш: „Беоулф Агейт“.
— Брендън Скофийлд, Консултативен оперативен. Кодово име, Прага — Беоулф Агейт.
— Да.
— Той ли е бил?
— Не.
Старецът се повдигна с мъка от възглавницата.
— Не повече, отколкото ти си бил въвлечен в убийството на Блекбърн. Не разбираш ли, те знаят всичко; дори функционерите ни с доказани умения, но с уморени мозъци. Те може би имат нужда да убият някоя важна клечка. Проверяват най-висшите етажи на властта, преди да пристъпят към реализиране на своя ход.
— Кои? Кои са те?
— Хората на Матарезе. Корсиканската треска.
— Но какво означава това?
— То се разраства. Доста се е променило в новата си форма. — Старият Изтребител се отпусна на възглавницата.
— Трябва да бъдеш по-ясен, Алексей. Не разбирам нищо. Каква е тази Корсиканска треска, този… Матарезе?
Очите на Крупской бяха разширени и сега бяха втренчени в тавана. Той прошепна:
— Никой не говори; никой не се осмелява да говори. Нашият Президиум; Английският Форийн офис и Председателството на неговата МИ-6; Френската Сосиете Диабл д’Ета. И американците. О, никога не забравяй американците!… Никой не говори. А всички ги използвахме! Опетнени сме от Матарезе.
— Опетнени? Как? Какво се опитваш да кажеш? Какво, по дяволите, означава Матарезе?
Старецът обърна главата си бавно; устните му трепереха.
— Според някои всичко е започнало още в Сараево. Други се кълнат, че е още от времето на Долфус, Бернадоте… че дори Троцки е бил в техните списъци. За Сталин сме сигурни; ние сключихме договора, за да го убият.
— Сталин? Значи е вярно това, което се говори?
— О, да. Също и Берия; ние платихме. — Очите на Изтребителя като че ли блуждаеха, без да виждат нищо.
— През четирийсет и пета… светът мислеше, че Рузвелт почина от удар. — Крупской бавно поклати глава, в ъгълчетата на устата му имаше слюнка. — Имаше финансово заинтересувани хора, според които политиката му спрямо Съветите беше икономически опустошителна. Те не можеха да му позволят повече да взема подобни решения. Платиха и му беше изработена една инжекция.
Талеников се скова.
— Искаш да кажеш, че Рузвелт е бил убит? От този Матарезе?
— Отстранен, Василий Василиевич Талеников. Това е вярната дума и това е една от истините, за които никой никога няма да заговори. Толкова много… от толкова много години. Никой не дръзва да проговори за договорите, за плащанията. Подобни признания биха били катастрофални за много правителства по целия свят.
— Но защо? Защо е бил използван този Матарезе?