— Защото го е имало. И е премахвал клиента от сцената.
— Това е абсурдно. Нали са залавяли убийците. Никога това име не е било споменавано!
— Ти би трябвало да знаеш по-добре, Василий Василиевич. Ти самият си използвал тази тактика; тя не е по-различна от тази на Матарезе.
— Какво имаш предвид?
— И двамата убивате и… програмирате убийци. — Старецът потвърди кимването на Талеников. — В продължение на години Матарезе се спотайваше. После пак се появи, но вече не беше същият. Започнаха убийства без клиенти, без някой да плаща. Безсмислена касапница без какъвто и да е модел. Хора с положение биваха отвличани и убивани, крадяха или взривяваха самолети по време на полети, парализираха цели правителства — искаха се откупи или убиваха масово. Произшествията ставаха все по-изчистени, по-професионални.
— Но ти ми описваш работата на терористите, Алексей. Тероризмът няма централен апарат.
Старият Изтребител се опита да се надигне още веднъж.
— Вече има. През последните няколко години. Баадер-Майнхоф, Червените бригади, палестинците, Африканските маниаци — всички те гравитират около Матарезе. Убиват без всякаква милост. А сега хвърля двете суперсили в хаос, за да направи най-дръзкия си ход. И това — за да постигне контрол над едната или другата, а в крайна сметка и над двете.
— Откъде си толкова сигурен?
— Беше заловен един човек, бяха обезобразили тялото му, един от войниците на Матарезе. Пуснаха в действие химикалите, всички в стаята се издадоха, но не и моят човек. Аз го предупредих.
— Ти?
— Чуй ме. Има цял списък, но да ти говоря за него ще означава да разкривам миналото; никой не смее да направи това! Ще заставят Москва чрез убийства, Вашингтон — чрез политически маневри, дори и убийства, ако е необходимо. Два-три месеца най-много; всичко вече е задействано. На най-високо равнище бяха изпробвани предизвикателството и ответната реакция, в най-висшите центрове на властта има неизвестни, които са вече обхванати от тази отрова. Скоро това ще се случи и когато стане, ще бъдем свършени. Ние сме унищожени, подвластни сме на Матарезе.
— Къде е този човек?
— Мъртъв е. Химикалите се бяха износили; под кожата му е имало цианова ампула. Сам е разкъсал плътта си и я активирал.
— Отстраняване? Политически маневри, убийства? Трябва да бъдеш по-конкретен.
Дъхът на Крупской почти секна, когато отново се отпусна на възглавницата. Но странно, гласът му стана по-стабилен.
— Няма време — аз нямам време. Източникът ми е най-надеждният в Москва — в целите Съвети.
— Извини ме, скъпи Алексей, ти беше най-добрият, но ти вече не съществуваш. Всички знаят това.
— Трябва да се свържеш с Беоулф Агейт — каза старият Изтребител, като че ли Василий не беше казал нищо. — Вие двамата трябва да ги откриете. Спрете ги. Когато единият от нас бъде превзет, унищожението на другия е гарантирано… Ти и Скофийлд… Вие сега сте най-добрите, а трябват наистина най-добрите.
Талеников погледна безчувствено умиращия Крупской.
— Има нещо, което никой не може да ме накара да направя. Ако Беоулф Агейт попадне пред погледа ми, ще го убия. Както и той щеше да ме убие, ако имаше възможността.
— Вие не сте чак толкова важни! — Старецът трябваше да диша бавно, отчаяно, за да върне въздуха обратно в белите си дробове. — Вие нямате време за вас самите, не разбираш ли? Те са вече в нашите тайни служби, в най-влиятелните кръгове и на двете правителства. Вече и двамата ви използваха веднъж; ще ви използват още много пъти. Те използват само най-добрите и ще убият само най-добрите! Вие сте тяхно подобие, вие и хората като вас!
— Къде са доказателствата?
— В модела им — прошепна Крупской, — аз го изучих, познавам го добре.
— Какъв модел?
— Гилзите от „Граз-Буря“ в Ню Йорк; седеммилиметровите гилзи от „Браунинг Магнум“ в Протасово. Само за часове Москва и Вашингтон се хванаха за гърлата. Това е почеркът на Матарезе. Те никога не убиват, без да оставят следи — понякога дори убийците — но никога истинските следи, никога верните, никога истинските убийци.
— Алексей, били са залавяни хора, които са натискали спусъците.
— Но по други причини. Поради причини, създадени от хората на Матарезе… Сега на нас остава да потънем в хаоса или да се отървем от него.
— Но защо?
Крупской изви главата си, очите му бяха съсредоточени, отговаряйки: