— Това вече продължи твърде много…
Гидероне заобиколи бюрото си.
— Ние сме в средата на една наша конференция и вие ни отнехте твърде много време.
— Мисля, че е по-добре да чуете!
— А аз мисля да отида до онази завеса и да дръпна въжето. Вие ще видите нашата зала за конференции, но тези, които са вътре, няма да ви видят… Сигурен съм, че няма нужда да ви обяснявам технологията. Бяхте толкова загрижен да се срещнете със Съвета на Матарезе, сега ще го направите. Не всички ще присъстват тази вечер, не всички са равни, но срещата е редовна. Наслаждавайте се, моля.
Брей отиде до завесата, попипа въжето и го дръпна надолу. Завесите се разделиха, показвайки една огромна зала с дълга овална заседателна маса, около която имаше близо двадесет мъже. Пред всяко място имаше гарафи с бренди, поставени до тефтери, моливи и водни чаши. Светлината идваше от няколко кристални полилея, усилвана от някакво жълтеникаво сияние, пристигащо от отдалечения край на помещението, където гореше огън. Това можеше да бъде огромната зала за хранене на Вила Матарезе, описана с толкова подробности от една сляпа жена в горите на Порто Вечио. Скофийлд почти се огледа, за да потърси балконите и изплашеното седемнадесетгодишно момиче, което се криеше в сянката.
Но погледът му беше привлечен от дванадесетметровата стена зад масата. Между два огромни стенописа, свързани в горния край, имаше карта на света. Някакъв мъж с показалка в ръка говореше на другите, стъпил на малка платформа. Всички погледи бяха съсредоточени върху него.
Мъжът беше облечен в униформа на американската армия. Беше началникът на Обединения щаб.
— Виждам, че познахте генерала пред картата.
Гласът на Пастирчето още веднъж се прояви такъв, какъвто го беше описала сляпата жена: по-жесток от вятъра.
— Присъствието му тук обяснява смъртта на Антъни Блекбърн, надявам се. Може би трябва да ви представя и някои от другите, задочно… В средата на масата, точно под платформата, е държавният секретар, до него стои съветският посланик. Срещу посланика се намира директорът на ЦРУ; очевидно той води някакъв оживен разговор със съветския комисар по планирането и развитието. Един човек, който може би ви интересува, не присъства в момента. Не е на разположение, както виждате, но той се обади в ЦРУ след като получи едно много странно телефонно обаждане, пренасочено през Лисабон. Главният съветник по външните работи на президента. Той катастрофира; пощата му беше проверена, а последните рентгенови снимки без съмнение са в нашите ръце сега… Да продължавам ли?
Гидероне посегна да дръпне въжето, за да закрие прозореца.
Скофийлд хвана ръката му; завесата се изви, преди да се затвори. Той не гледаше към мъжете на масата; посланието беше ясно. Гледаше към един войник от охраната, застанал до една малка врата вдясно от камината. Мъжът беше нащрек, очите му бяха широко отворени. В ръката си държеше 30-калиброва, полуавтоматична пушка с пълнител.
Талеников знаеше за тези предателства в най-висшите кръгове на властта. Той беше чул думите, изречени от други, докато забиваха иглите, скъсяващи живота му.
Бившият му враг се беше опитал да му даде последния му шанс да оживее. Последният му шанс. Какви бяха думите?
Пожар… всегда пожар! Зажигание пожар!
Когато започнат експлозиите, ще последва пожар.
Не беше сигурен какво е имал предвид, но знаеше, че това е пътят, който трябва да следва. Те бяха най-добрите. Човек се доверяваше единствено на професионалисти, които можеха да бъдат равни с него.
А това означаваше да наложи контрола, който равният му по професионализъм щеше да изисква. Сега не трябваше да има грешни ходове. Стенли стоеше до инвалидната количка на Уинтроп, пистолетът му беше насочен към Брей. Само ако можеше да се обърне, да се извие, да извади оръжието си под шлифера. Той погледна към Уинтроп, вниманието му беше привлечено от погледа на стареца. Уинтроп се опитваше да му каже нещо, също както Талеников се опитваше да му каже нещо. То беше в очите му; старецът непрекъснато движеше очите си надясно. Това беше! Сега Стенли беше до количката, не зад нея. Със слаби, недоловими движения, Уинтроп изместваше количката си; щеше да се опита да отстрани пистолета на Стенли! Очите му казваха това. Те също така му казваха да говори!