Скофийлд разсеяно погледна към часовника си. Оставаха шест минути, преди да започнат последователните експлозии. Трябваха му три, за да се подготви; в такъв случай оставаха три минути, за да отстрани Стенли и да залови някой друг. Сто и осемдесет секунди. Говори!
Той се обърна към чудовището до себе си.
— Спомняте ли си кога го убихте? Когато дръпнахте спусъка онази нощ във Вила Матарезе?
Гидероне го погледна.
— Този миг трябваше да бъде забравен. Това беше моята съдба. Значи курвата от Вила Матарезе е жива?
— Вече не е.
— Не? Това не беше изписано на страниците, които сте изпратили на Уинтроп. Значи е била убита?
— От легендата. Пер ностро сирколо.
Старецът кимна.
— Думи, които много отдавна означаваха едно, а сега — съвсем друго нещо. Значи още охраняват гроба?
— Те още се страхуват от него. Този гроб ще ги избие всички до един някой ден.
— Предупреждението на Гилом дьо Матарезе.
Гидероне тръгна обратно към бюрото си.
Говори. Уинтроп натискаше колелетата на своята количка, всеки натиск два сантиметра.
— Предупреждение или пророчество? — попита бързо Брей.
— Те често са взаимозаменяеми, нали?
— Наричали са ви Пастирчето.
Гидероне се обърна.
— Да, знам. Това е само отчасти вярно. Като дете съм излизал да паса стадата, но не беше често. Свещениците го изискваха; те имаха други планове за мен.
— Свещениците?
Уинтроп се придвижи отново.
— Аз ги бях озадачил. На седемгодишна възраст вече знаех и разбирах религията по-добре от тях. На осем можех да чета и пиша на латински. Преди да стана на десет години вече можех да дискутирам най-сложните проблеми от теологията и догмите. Свещениците ме виждаха като първия корсиканец, който ще бъде изпратен във Ватикана, който ще получи висок пост… Може би най-високият. Това щеше да бъде голяма чест за техните енории. Тези прости свещеници от хълмовете на Порто Вечио откриха моя гений преди мен. Те говориха с падроне, събирайки петиция, за да спонсорират обучението ми… Гилом дьо Матарезе направи това по начин, недостъпен за техните възприятия.
Четиридесет секунди. Уинтроп беше на петдесет сантиметра от пистолета. Продължавай да говориш!
— Значи Матарезе е уредил това с Ейпълтън? Джошуа Ейпълтън Втори.
— Американската промишлена експанзия беше изключителна. Това беше логичното място за един надарен младеж, разполагащ с много пари.
— Вие сте бил женен? Имали сте син.
— Аз си купих жена, най-съвършено оформената, която щеше да роди моите деца. В това винаги е имало известен дизайн.
— Включително и смъртта на младия Джошуа Ейпълтън?
— Едно произшествие на войната и съдбата. Решението беше в резултат от собствените стремежи на капитана, то не беше част от оригиналния план. Въпреки това, то беше една несравнима възможност, която трябваше да се използва. Мисля, че си говорихме достатъчно.
Сега! Уинтроп скочи от количката, ръцете му сграбиха пистолета на Стенли, насочвайки го към него, всеки грам от силата му беше насочен към оръжието, като не му позволяваше да бъде издърпано.
Изстрел. Брей измъкна собствения си пистолет, насочвайки го към шофьора. Тялото на Уинтроп се изви във въздуха, гърлото му беше разкъсано. Скофийлд натисна спусъка веднъж; това беше достатъчно. Стенли падна.
— Отдръпнете се от бюрото! — кресна Брей.
— Вие бяхте претърсен! Това не е възможно! Къде?…
— От един по-добър мъж, който никой от компютрите ви никога няма да може да намери! — каза Скофийлд, поглеждайки с тъга към мъртвия Уинтроп. — Също какъвто беше и той.
— Вие никога няма да се измъкнете оттук!
Брей скочи напред, сграбчвайки Никълъс Гидероне за гърлото, изблъсквайки го върху бюрото.
— Ще направиш това, което ти казвам, или ще ти измъкна очите!
Той заби пистолета в кухината на дясното око на Гидероне.