— Извинете?
— Фондовете ще бъдат депозирани на ваше име, като пропорционално ще бъдат правени ежегодни вноски.
— В допълнение към пенсията, която би трябвало да получавам?
— Да, господин Скофийлд. И във връзка с това са уредени и всичките ви дългове. Ще получавате максимално възможното.
— Това е много щедро.
Наистина беше. Изчислявайки набързо, Брей установи, че годишният му доход щеше да бъде повече от петдесет хиляди долара.
— Чисто практично. Тези фондове заемат мястото на всички приходи, които бихте реализирал от продажбата на книги или статии, които бихте написали за дейността си в „Консулски операции“.
— Разбирам — отрони бавно Брей. — Наскоро имаше доста такива случаи, нали? Марчети, Ейджи, Снеп.
— Точно така.
Скофийлд едва се сдържаше; кучите синове никога не можаха да се научат.
— Твърдите, че ако бяхте им превели подобни фондове, те нямаше да напишат тези работи, така ли?
— Мотивите се различават, но ние не изключваме възможността за това.
— Изключете я — каза Брей рязко. — Аз познавам двама от тези мъже.
— Отхвърляте ли парите?
— Не, по дяволите. Ще ги взема. Когато реша да напиша някоя книга, ще се обадя първо на вас.
— Не ви съветвам да правите това, господин Скофийлд. Подобни нарушения на правилата за сигурност са забранени. Неизбежно ще ви струва няколко години затвор.
— И ако загубите в съда, може да последват и някои надзаконови наказания. Куршум в главата, докато си карате в натовареното движение, например.
— Законите са ясни — сви рамене подсекретарят. — Не мога да си представя другото.
— Аз мога. Погледнете в досието ми Четири-Нула. Обучавах се заедно с един човек в Хондурас. Убих го в Мадрид. Беше от Индианаполис и се казваше…
— Не се интересувам от предишната ви дейност — прекъсна го рязко Конгдън. — Просто искам да се разберем взаимно.
— Разбираме се. Можете да се успокоите, няма да… наруша правилата за сигурността. Нямам сили да го направя. Освен това не съм и толкова смел.
— Вижте, Скофийлд — започна подсекретарят, облягайки се назад в креслото си с доволна усмивка на лице. — Зная, че ще ви прозвучи изтъркано, но за всички нас настъпва време, когато трябва да се оттеглим от по-активните сфери на работа. Искам да съм откровен с вас.
Брей се усмихна тъжно.
— Винаги ставам нервен, когато някой каже това.
— Какво?
— Че иска да е откровен с мен. Като че ли честността е последното нещо, което може да се очаква.
— Аз съм откровен.
— Аз също. Ако търсите някакъв аргумент, няма да го получите от мен. Просто тихо ще си изчезна.
— Но ние не искаме това от вас — каза Конгдън, навеждайки се напред и подпирайки лактите си върху бюрото.
— О?
— Разбира се. Човек с вашия опит е от изключителна ценност за нас. И в бъдеще ще възникват кризисни моменти; бихме искали да можем да се обръщаме към вас като към експерт.
Скофийлд изучаваше мъжа.
— Но не действащ. Не стратегически.
— Не. Не официално. Естествено, ще искаме да знаем къде живеете, какви пътувания предприемате.
— Обзалагам се, че ще го правите — каза меко Брей. — Но за протокола аз не съществувам.
— Да. Ще искаме да е извън протокола. Ще ги водим в Четири-Нула.
Скофийлд не помръдна. Имаше чувството, че се намира на полето и урежда някаква много чувствителна промяна.
— Почакайте за минутка, нека ви разбера правилно. Искате официално да съм вън от играта, но някой ще трябва да знае това. И въпреки че официално ще съм вън, вие ще искате да поддържаме постоянни контакти.
— Познанията ви са безценни за нас, както знаете. И мисля, че добре си плащаме за това.
— Тогава защо ще водите Четири-Нула?
— Мислех, че и на вас би ви се искало да е така. Без официалната отговорност вие ще имате запазен някакъв статус. Все още ще бъдете част от нас.
— Бих искал да зная защо по този начин.
— Аз ще… — Конгдън спря, на лицето му се появи леко притеснена усмивка. — Ние наистина не искаме да ви загубим.
— Тогава защо ще ме отстраните?
Усмивката напусна лицето на подсекретаря.
— Ще го кажа така, както виждам нещата. Можете да се убедите в това, след като попитате един ваш стар приятел, разбира се, ако желаете. Робърт Уинтроп. Същото казах и на него.