— Не ме разбрахте. Аз съм този, който иска да ги спре. Тях. Този съвет на Матарезе. Дадох дума на Алексей, че…
— Но с мен не си разменил нито дума! — извика съсухреният, някога влиятелен лидер, като гласът му прозвуча по детски панически. — Ще отрека, че някога въобще си идвал тук, ще отрека всичко, което си казал! Ти си непознат и аз не съм те срещал!
Василий си тръгна обезпокоен, объркан. Върна се в апартамента си, възнамерявайки да анализира загадката на Матарезе и да се опита да вземе решение какво да направи след това. Както обикновено, той хвърли поглед към процепа на пощенската си кутия; дори всъщност вече беше се качил на първото стъпало, когато осъзна, че вътре имаше нещо.
Беше бележка от връзката му във ВКР, написана на един от елиптичните кодове, които те бяха измислили помежду си. Съобщението беше безобидно: беше уговорена среща за вечеря късно през нощта в 11:30 и беше подписана с първото име на момичето. Изключителната простота на съобщението само прикриваше неговото значение. Имаше някакъв много сериозен проблем; използването на числото единадесет означаваше спешен случай. Нямаше време за губене по уреждане на срещи; приятелят му щеше да го чака на обичайното място.
Той беше там. В едно кафене близо до Ломоносовия държавен университет. Беше шумно пиянско заведение в тон с новите разрешителни разпоредби за студентите. Те се бяха изтеглили в дъното на залата; информаторът му не беше изгубил нито секунда, а направо беше преминал по същество.
— Трябва да действаш, Василий, в списъците им си. Не го разбирам, но това се говори.
— Заради евреина ли?
— Да, и не виждам никакъв смисъл в това! Когато тази идиотска пресконференция се провеждаше в Ню Йорк, момчетата от нашия отдел се смяха. Нарекохме го „изненадата на Талеников“. Дори един от секторните шефове на Девета група се възхити от това, което си направил, беше дал урок на размазаните картофени глави. Но след това, вчера, всичко се промени. Това, което беше направил, вече не беше шега, а твърде сериозно противопоставяне на официалната политическа линия.
— Вчера ли каза? — попита своя приятел Василий.
— Късно следобед. След четири часа. Тази курва, директорката, маршируваше из офисите като напечена горила. Беше подушила чукачката и явно й се наслаждаваше. Каза на всички старши офицери да са в кабинета й в пет часа. Когато отидохме и я чухме, просто не можахме да повярваме. Изкараха те, че ти си виновен за всеки наш неуспех през последните две години. Онези маниаци от Девета група бяха там, но секционният началник го нямаше.
— Колко време ми остава?
— Три или четири дни на открито. Събират се инкриминиращи сведения срещу теб. Но тихо, никой няма да споменава нищо.
— Вчера?…
— Какво се е случило, Василий? Това не е операция на КГБ. Това е нещо различно.
Наистина беше нещо различно и Талеников го разбра веднага. През въпросния вчерашен ден той се беше срещнал с двамата бивши служители от Кремъл, които го бяха изгонили от домовете си. Другото нещо беше Матарезе.
— Ще ти кажа някой ден, приятелю — беше отговорил Василий. — Повярвай ми.
— Разбира се. Ти си най-добрият. Най-добрият, който изобщо сме имали.
— Точно сега имам нужда от трийсет и шест, може би четирийсет и осем часа, дали ги имам?
— Мисля, че да. Искат главата ти, но ще бъдат внимателни. Ще гледат да изфабрикуват колкото може повече документи.
— Сигурен съм, че ще го направят. Ще им трябва нещо, с което да оправдаят трупа ми. Благодаря ти. Скоро ще ти се обадя.
Василий не се беше върнал в апартамента, а вместо това беше отишъл в службата си. Беше стоял с часове в мрака, докато стигне до своето необикновено решение. Часове по-рано то би било немислимо, но не и тогава. Щом Матарезе можеха да подкупят най-висшите етажи на КГБ, значи щяха да съумеят да направят същото и във Вашингтон. Ако самото споменаване на името му се свързваше със смъртта на висшия стратег от същия ранг като неговия — а в това нямаше съмнения: смъртта беше крайната цел — тогава значи властта, с която те разполагаха, наистина беше изключителна. Ако наистина те бяха извършили убийствата на Блекбърн и Юриевич, значи Крупской беше прав. Имало е някакъв списък. Матарезе стесняваха кръга, премиерът и президентът скоро щяха да попаднат на мушка.