Трябваше да се свърже с един човек, когото ненавиждаше. Трябваше да се свърже с Брендън Алън Скофийлд, американския убиец.
Сутринта Талеников беше задействал няколко неща, едно след едно. С присъщата му — макар и ограничена в момента — свобода при избора на решения, той тихо беше пуснал мълвата, че ще пътува под прикритие към Балтийско море за някаква конференция. Тогава му беше хрумнала идеята за прикритието на музикант и беше открил името на някакъв цигулар, който се бе пенсионирал преди пет години в Урал; щеше да изиграе тази роля. Накрая беше задействал компютрите да открият вероятното местонахождение на Брендън Скофийлд. Американецът беше се изгубил някъде в Марсилия, но в Амстердам имаше инцидент, който носеше неповторимия почерк на експерта Скофийлд. Василий беше изпратил шифровка до един агент в Брюксел, човек, на когото можеше да има доверие, защото беше спасявал живота му неведнъж.
„Свържи се със Скофийлд. Бял статус. Амстердам. Трябва да се влезе във връзка. Наложително. Остани с него. Преценявай ситуацията, кодове Югозападни сектори.“
Всичко се беше случило толкова бързо и Талеников беше благодарен, че годините го бяха научили да взема бързи решения. Оставаше по-малко от час до Севастопол. В Севастопол — и след него — тези години на тежки изпитания щяха да бъдат изпитани.
Той си нае стая в един малък хотел на булевард Черзонез и се обади на един телефон в щабквартирата на КГБ, към който нямаше свързан телефон; беше го инсталирал сам.
Все още ВКР — Москва, не бяха пуснали хайка срещу него, толкова можеше да се разбере от топлия поздрав от отсрещната страна. Един стар приятел се беше върнал, той даде на Василий информацията, която му трябваше.
— Искрено казано — каза той на офицера от нощното дежурство, един бивш сътрудник — имаме доста дълъг конфликт с ВКР. Те отново се намесиха. Ще получиш телетипно известие. Не си ме чувал, окей?
— Няма проблеми, стига да не вземеш да се появиш тук; добре че се обади на този телефон. Укриваш ли се сега?
— Да. Няма да те товаря с местоположението си. Занимаваме се с едни куриерски опити, няколко конвоирани камиони са се отправили към Одеса. Това е мрежа на ЦРУ.
— По-лесно е, отколкото рибарски лодки през Босфора. Между другото, Амстердам да ти говори нещо?
Талеников беше озадачен. Не очакваше толкова бърз отговор от своя човек там.
— Може и да ми говори. Казвай какво имаш.
— Пристигна преди два часа; толкова ми трябваше да го разгадая. Нашият криптограф — човекът, когото ти доведе от Рига — разпозна един от старите ти кодове. Смятахме да го изпратим в Москва със сутрешните сводки.
— Не го правете — каза Василий, — прочети ми го.
— Чакай минутка. — Чу се шум от хартия. — Ето го. „Беоулф е изведен от орбита. Буреносни облаци над Вашингтон. По силата на заповедта се старая да установя бял контакт. Телефонни инструкции в депото.“ Това е.
— Достатъчно — каза Талеников.
— Звучи впечатляващо, Василий. Бял контакт? Улучил си някоя голяма птица, която се готви да отлети май? Добре. Има ли връзка с твоите опити?
— Мисля, че да — излъга Талеников. — Но не казвай на никого. Дръж се настрани от ВКР.
— С удоволствие. Искаш ли да ти се обадим?
— Не — отвърна Василий. — Аз ще ти се обадя. Правила. Довечера, да речем в девет и половина; би трябвало да е достатъчно време. Поздрави стария ми приятел от Рига. Никого другиго обаче. И ти благодаря.
— Когато разследването ти свърши, нека вечеряме заедно. Хубаво е да се видим пак тук, в Севастопол.
— Хубаво е, че се върнах. Ще поговорим.
Талеников затвори телефона и се концентрира върху посланието от Амстердам. Скофийлд беше отзован обратно във Вашингтон, но обстоятелствата бяха ненормални. Беоулф Агейт се беше набутал в някаква жестока каша в Държавния департамент. Дори само този факт беше достатъчен за прехвърлянето на брюкселския агент на разследване отвъд океана, средствата бяха без значение. Контакт с бял статус означаваше незабавно примирие; примирието означаваше, че някой е на път да извърши нещо драстично. И ако съществуваше дори и най-малката вероятност легендарният Скофийлд да бъде привлечен, тогава рискът си струваше труда. Човекът, който успееше да привлече Беоулф Агейт, щеше да държи цялото съветско разузнаване в ръцете си.
Но Скофийлд не можеше да стане изменник… най-малко той. Врагът си беше враг; нищо не можеше да промени това.