— Това не е първото място, за което се сещаме, когато трябва да търсим — съгласи се Василий, поглеждайки редицата от чисти жилищни блокове.
— Винаги се крий в някой добре поддържан квартал — каза гъркът. — Гетата бъкат от информатори; ще те предадат на минутата. Всички го знаят, затова не търсят по такива места.
— Каза, че можем да спрем за минута — каза Талеников. — Не съм сигурен къде ще можем да отидем след това. Трябва ми време да помисля.
— Значи се отказваш от кораба? — попита гъркът. — Така си и мислех.
— Да. Заимис имаше документи със себе си. Но по-лошото е, че един от пистолетите ми беше у него. ВКР ще блокират кейовете след по-малко от час.
Гъркът разгледа Василий на слабата светлина.
— Значи великият Талеников се чупи от Русия. Иначе може да остане само като труп.
— Не от Русия, а само от изплашените хора. Но трябва да се измъкна — за малко. И трябва да реша как.
— Има начин — каза търговецът просто. — Ще се насочим към северозападния бряг и тогава — на юг към планините. Ще бъдеш в Гърция след три дни.
— Как?
— Има един конвой от камиони, който ще стигне първо до Одеса…
Талеников седеше на твърдата пейка в каросерията на камиона, светлината на зората се промъкваше през короните на дърветата, строени край пътя. След малко той и останалите трябваше да се свият под дъските на пода и да останат неподвижни и безмълвни в двойното дъно между двете оси, докато преминат през следващото КПП. Но час и нещо можеха да подишат малко въздух, който не вонеше на масло и бензин, и да се отпуснат.
Той бръкна в джоба си и извади шифровката от Вашингтон, телеграмата, която вече струваше три живота.
„Покана Казимир. Schrankenwarten пет врати, Унтер ден Линден. Przsesvlac нула. Прага. Повтарям текст. Нула. Повтори отново при желание. Нула.
Два кода. Едно значение.
С писалката си Василий написа значението на шифъра отдолу.
„Ела да ме заловиш, както залови някого през КПП-то на Унтер ден Линден. Хванах и убих твоя куриер, както беше убит още един куриер в Прага. Повтарям: ела. Ще те убия.
Зад бруталността на решението на американския убиец най-електризиращият аспект в телеграмата на Скофийлд беше фактът, че той не служеше вече на страната си. Беше отстранен от разузнаването. И с оглед на това, което беше свършил, и патологичните сили, които го бяха принудили да го извърши, отстраняването му без съмнение беше жестоко. Защото никой държавен професионален убиец нямаше да убие куриер при обстоятелствата на този изключително важен контакт със Съветите. А ако Скофийлд не беше нищо друго, то поне беше професионалист.
Буреносните облаци над Вашингтон се оказаха катастрофални за Беоулф Агейт. Те го бяха унищожили.
Това беше странно, борба на ръба на ужаса. Двама врагове, които се ненавиждаха, бяха избрани от Матарезе като първата от смъртоносните мишени, както старият Крупской ги беше нарекъл. Засега само единият от тези врагове го знаеше; другият — не. Той беше загрижен само да човърка раните, предизвиквайки пак да се лее кръв между тях.
Василий пъхна обратно листа в джоба си и въздъхна дълбоко. Наближаващите дни щяха да бъдат изпълнени с движение и отговор на движението; двама експерти, дебнещи се един друг, докато стигнат до неизбежния сблъсък.
„Казвам се Талеников. Или ще говорим, или ще се изтрепем взаимно.“
7.
Подсекретарят на Държавния департамент Даниел Конгдън скочи от стола с телефонната слушалка в ръка. От първите си дни в НАС той се беше научил да контролира изблиците си на гняв с физически движения по време на криза. А контролът беше ключ към всичко в неговата професия; поне в това, което тя изглеждаше. Той слушаше, тъй като точно тази криза беше описана от ядосания държавен секретар.
По дяволите, той беше контролиран.
— Току-що се срещнах тайно със съветския посланик и двамата се съгласихме, че инцидентът не трябва да бъде огласяван. Важното сега е да спрем Скофийлд.
— Убеден ли сте, че е бил Скофийлд, сър? Не мога да го повярвам!
— Да речем, че докато той не отрече с някое неоспоримо доказателство, като например, че е бил на две хиляди мили оттук през последните четирийсет и осем часа, ние ще считаме, че трябва да е бил Скофийлд. Никой друг от разузнавателните служби не би извършил такова деяние. Това е немислимо.