— Кърпите ви са сменени, сър — каза старицата, излизайки от банята и отправяйки се към вратата. — Тръгвам си. И извинете за притеснението.
Скофийлд я спря с жест.
— Сър? — попита жената, докато очите й бяха нащрек.
— Кажете ми от коя част на Ирландия идвате? Не мога да определя точно диалекта. Графство Уиклоу, мисля.
— Да, сър.
— Южната част на страната?
— Да, сър, много добре, сър — избърбори бързо тя, докато ръката й хващаше бравата.
— Ще имате ли нещо против, ако ми оставите една допълнителна хавлия? Просто я оставете на леглото.
— О? — Старицата се обърна, а озадаченият поглед отново се върна на лицето й. — Да, сър, разбира се. — Тя тръгна към леглото.
Брей отиде до вратата и я заключи, като в същото време заговори внимателно; нямаше да спечели нищо, ако уплашеше птичката на Талеников.
— Бих искал да си поговорим. Знаете ли, наблюдавах ви снощи, по-точно в четири часа тази сутрин.
Рязко движение, разкъсване на плат. Звуци, които му бяха познати. Зад него в стаята.
Той се завъртя, но не навреме. Той чу приглушения звук и усети как нещо като бръснач го резна по врата. Фонтан от кръв се изсипа върху лявото му рамо. Той залегна надясно; последва втори изстрел, куршумът се заби в стената над него. Той изви ръката си като мощна кука и изпрати лампата от масичката към невъзможната гледка, на два метра от него в средата на стаята.
Старицата беше изтървала хавлиите, а в ръката й имаше пистолет. Лекото й, прикрито учудване беше изчезнало, на неговото място беше спокойното, решително лице на опитния убиец. Той трябваше да се сети!
Пропълзя по пода, пръстите му се вкопчиха в основата на масата; отново се изви надясно, после се завъртя наляво, вдигайки масата за краката й като че ли беше някаква лека дъсчица. Изправи се, спускайки се напред; бяха изстреляни още два нови куршума, разцепвайки дървото на сантиметри над главата му.
Той блъсна жената, приковавайки я към стената с такава сила, че поточе слюнка се отдели от устата й в момента, когато извади дъха й.
— Копеле!
Викът беше преглътнат, когато пистолетът издрънча на пода. Скофийлд пусна масата, която се стовари върху краката й, и се пресегна към пистолета.
Взе го, изправи се и сграбчи превитата на две жена за косата, издърпвайки я настрани от стената. Червената перука под камериерската шапчица остана в ръката му, като го накара да изгуби равновесие. Някъде изпод униформата си сивокосата убийца беше извадила нож — тънко шило. Брей беше виждал подобни оръжия и преди; бяха толкова опасни, колкото и пистолета, остриетата бяха напоени със съксинил колин. Парализата започваше след секунди, а смъртта настъпваше секунди по-късно. Драскотина или миниатюрно убождане бяха достатъчни на нападателя.
Тя го атакуваше, тънкият нож шареше напред, най-трудното препятствие за преодоляване, използвано от най-опитните. Той се наведе назад, замахвайки с пистолета към ръката й. Тя умело се отдръпна, но болката, която ударът й причини, явно не я притесни особено много.
— Не го прави! — извика той, насочвайки пистолета точно към главата й. — Бяха изстреляни четири куршума, остават още два! Ще те убия!
Старицата спря и наведе ножа. Тя стоеше неподвижна, безмълвна, дишайки тежко, втренчена в него с някакво недоверие. На Скофийлд му мина през ума, че тя може би никога не беше изпадала в подобно положение досега; винаги беше побеждавала.
Птичката на Талеников беше зъл ястреб, дегизиран като малък сив гълъб. Тази защитна окраска беше нейната застраховка. Тя никога не я беше проваляла.
— Коя си ти? КГБ? — попита Брей, пресягайки се към хавлията на леглото и увивайки я около раната на врата си.
— Какво? — прошепна тя, докато очите й блуждаеха.
— Ти работиш за Талеников. Къде е той?
— Плаща ми човек, който използва много имена — отговори тя, все още държейки смъртоносния нож здраво в ръката си. Гневът й беше изчезнал, заменен от страх и изтощение. — Не знам кой е той.
— Но той е знаел къде да те намери. Ти работиш за него. Къде си се обучавала? Кога?
— Кога? — повтори тя с безкръвния си шепот. — Когато ти си бил дете. Къде? Край Белзен и Дахау… и други лагери и фронтове. Всички ние…
— Господи… — промълви тихо Скофийлд.