— Включена е в наема. Който и да използва камината, почиства колибата и я зарежда отново.
— Част от наема? А какви са другите приготовления?
— Това е единственото. Недей да казваш нищо. За мястото или за собственика.
— Много удобно.
Талеников отдръпна ръката си, когато огъня запълзя по сухите дърва.
— Много — потвърди Скофийлд, нагласяйки котлона, доволен, че работеше. Той се изправи и се обърна към руснака. — Не искам да обсъждаме нищо, докато не подремна малко. Може и да не си съгласен, но ще стане точно така.
— Нямам нищо против. Не съм сигурен дали ще мога да събера мислите си точно сега, а трябва да мога да ги събера, когато говорим. Сигурно съм спал дори по-малко и от теб.
— Преди два часа можехме взаимно да се избием — промълви Брей, стоейки неподвижно. — Но никой от нас не го направи.
— Точно обратното — съгласи се мъжът от КГБ.
— Взаимно се предпазихме от други, които искаха да ни убият.
— Което обаче ни освобождава от всякакви задължения един към друг.
— Такива задължения не съществуват, разбира се. Въпреки това, подозирам, че ще научиш за едно такова, когато започнем да говорим.
— Може и да си прав, но се съмнявам. На теб може и да ти позволят да живееш в Москва, но мен няма да ме оставят след това, което се случи днес във Вашингтон. Но мога да направя нещо за това. Може би в това е разликата между нас.
— В името на двама ни — в името на всички нас — ужасно се надявам да си прав.
— Прав съм. Аз също смятам да поспя малко.
Скофийлд посочи към дивана до стената.
— Превръща се на легло; има одеяла в онзи килер. Аз ще използвам спалнята. — Той тръгна към вратата, после спря и се обърна към руснака. — Между другото, стаята ще бъде заключена, а аз спя леко.
— Условие, което важи и за двама ни, сигурен съм — каза Талеников. — Няма защо да се страхуваш от мен.
— Никога и не съм се страхувал — каза Брей.
Скофийлд дочу слабите, но остри дращещи звуци и се изви под чаршафа, сграбчвайки автоматичния „Браунинг“ до коленете си. Той го вдигна под завивките, като отдръпна краката си от леглото; беше готов да се прицели и да стреля.
В стаята нямаше никой. Лунната светлина се процеждаше през северния прозорец — струйки безцветна бяла светлина, преминаващи през дебелите капаци в разделени лъчове от феерична луминация. За момент се почувства несигурен дали знае къде се намира, толкова пълно беше изтощението му и толкова дълбок беше сънят му. Разбра, когато краката му докоснаха пода. Врагът му беше в съседната стая. Много странен враг, който беше спасил живота му и чийто живот той беше спасил минути по-късно.
Брей погледна луминесцентния циферблат на часовника си. Беше четири и петнадесет сутринта. Спал беше почти тринадесет часа, тежестта в ръцете и краката му, влагата по очите му и изсъхналото му гърло бяха доказателство за това, че се беше движил твърде малко през това време. Той остана седнал за малко на ръба на леглото, дишайки тежко студения въздух, после остави пистолета си и разтърси ръце, преплитайки пръстите си. Погледна към заключената врата на спалнята.
Талеников беше станал и беше запалил огъня, острото пращене беше непогрешимия звук от горящи дърва. Скофийлд реши да отложи срещата си с руснака с още няколко минути. Лицето го сърбеше, брадата му беше неприятно набола и беше причинила обрива по врата му. В банята винаги имаше прибори за бръснене; сега вече можеше да си позволи лукса да се обръсне и да смени превръзките, които беше поставил на врата и главата си преди четиринадесет часа. Това щеше да отложи с още малко разговора с бившия — дезертирал? — човек от КГБ. За каквото и да ставаше въпрос, Брей не искаше да участва, въпреки че неочакваните събития и взетите решения през последните двадесет и четири часа му подсказваха, че той вече беше включен в играта.
Беше четири и тридесет и седем, когато отключи вратата и я отвори. Талеников стоеше до огъня, отпивайки от някаква чаша в ръката си.
— Извинявай, ако огънят те е събудил — каза руснакът. — Или звукът от вратата, ако си я чул.
— Печката е угаснала — каза Скофийлд, поглеждайки към „Франклин“-а.
— Мисля, че пропановата бутилка е празна.
— Това ли беше причината да излезеш навън?
— Не. Излязох, за да се облекча. Тук няма тоалетна.