— Вие и двамата лъжете. Вторият джентълмен е по-малко убедителен. Той се опитва да ме впечатли с факти, които всяко дете по хълмовете на Порто Вечио би могло да научи.
— Може би в Порто Вечио — протестира внимателно Скофийлд, — но не и задължително в Милано.
— Да. Разбирам какво имате предвид. Но никой от вас не е от Милано.
— Точно така — прекъсна я Василий. — Ние просто работим в Милано. Аз самият съм роден в Полша… В Северна Полша. Сигурен съм, че можете да забележите несъвършенството на моя италиански.
— Не забелязвам нищо подобно. Само вашите лъжи. Въпреки това, не се тревожете, няма значение.
Талеников и Скофийлд се спогледаха, после погледнаха Антония, която седеше превита от умора върху една възглавница пред прозореца.
— Кое няма значение? — попита Брей. — Разтревожени сме. Бихме искали да говорите свободно.
— Така и ще направя — каза сляпата старица. — Защото лъжите, които ми наговорихте, не са типични за хора, които търсят нещо за себе си. Може би сте опасни хора, но не и хора, движени от жаждата за печалба. Вие не търсите информация за падроне за ваша собствена изгода.
Скофийлд не можеше да се сдържи; той се наведе напред.
— Как разбрахте?
Празните, но въпреки това властни очи на старицата, се спряха върху него. Беше трудно да се приеме фактът, че тя не вижда.
— Личи си по гласовете ви — каза тя. — Вие сте изплашени.
— А имаме ли причина да бъдем изплашени? — попита Талеников.
— Зависи в какво вярвате, нали така?
— Вярваме, че се е случило нещо ужасно — каза Брей. — Но ние знаем твърде малко. Това е, което мога съвсем честно да кажа.
— Какво знаете, синьори?
Скофийлд и Талеников отново се спогледаха; руснакът кимна първи. Брей разбра, че Антония ги наблюдава изкъсо. Той заговори, очевидно както на нея, така и на старицата.
— Преди да ви отговорим, мисля, че ще бъде добре, ако вашата внучка ни остави сами.
— Не! — каза момичето рязко, така че Учило изправи глава.
— Послушайте — продължи Скофийлд. — Нас ни доведе едно нещо тук, двама чужденци, с които баба ти искаше да се срещне. Става въпрос за нещо друго, което касае само нас. Сътрудникът ми… и аз имаме опит в тези неща. Това е за твое собствено добро.
— Остави ни, Антония. — Сляпата старица се обърна в стола си. — Нямам причина да се страхувам от тези мъже, а и ти сигурно си изморена. Вземи Учило със себе си и отидете да починете в колибата.
— Добре — каза момичето и се изправи, — но Учило ще остане тук. — Внезапно, изпод възглавницата, тя взе „Лупо“ и го насочи пред себе си. — Вие и двамата имате пистолети. Хвърлете ги на пода. Няма да ви позволя да останете тук с тях.
— Но това е глупаво! — извика Брей, така че кучето се изправи на краката си.
— Направи това, което дамата казва — изсъска Талеников, хвърляйки своя „Граз“ на пода.
Скофийлд извади своя „Браунинг“, провери предпазителя и хвърли оръжието на пода пред Антония. Тя се наведе и взе двата автоматични пистолета, като стискаше здраво „Лупо“ в ръка.
— Когато свършите, отворете вратата и ме извикайте. Аз ще извикам Учило. Ако той не дойде, вие повече няма да видите пистолетите си, освен откъм цевите им.
Тя бързо излезе; кучето изръмжа сърдито и легна отново на пода.
— Внучката ми е много чувствителна — поясни старицата, отпускайки се отново на стола си. — Кръвта на Гилом, макар и примесена на няколко пъти, все още живее в нея.
— Тя е негова внучка? — попита Талеников.
— Негова правнучка, родена е от детето на моята дъщеря, доста късно в нейния живот. Но тази първа дъщеря се появи на бял свят като резултат от нощите, прекарани от падроне със своята млада курва.
— „Курвата на вила Матарезе“ — каза Брей. — Казали сте, че така са ви наричали.
Старицата се усмихна, отмествайки настрани кичур бяла коса. За момент тя се пренесе в онзи далечен свят и суетата я облада.
— Преди много години. Ще стигнем и до онези дни, но преди това вашите отговори, моля. Какво знаете? Какво ви води насам?
— Моят сътрудник ще говори първи — каза Талеников. — Той е по-опитен в тези неща, отколкото съм аз, въпреки че аз пристигнах при него с това, което мислех, че е зашеметяваща нова информация.
— Името ви, моля — прекъсна го сляпата жена. — Истинското ви име и мястото, откъдето идвате.