Асакава превъртя касетката и отново пусна последната сцена. Отново същото действие: рекламата прекъсваше най-важния момент. Асакава спря видеото и изключи телевизора. Но продължаваше да гледа в екрана, гърлото му беше сухо.
— Какво, по дяволите…?
Какво друго да каже. Една след друга несвързани картини и единственото, което разбра, беше, че който гледа тази касета, ще умре точно след една седмица. И частта, която обясняваше как да се избегне това, беше изтрита с някаква реклама. … Кой я е изтрил? Четиримата?
Брадата му се разтрепери. Ако не знаеше, че и четиримата бяха умрели по едно и също време, щеше да се изсмее като на пълна глупост. Но знаеше. Бяха умрели мистериозно, както бе предсказано.
В този момент иззвъня телефонът. От звука сърцето му едва не изскочи. Вдигна слушалката. Почувства, сякаш нещо скришом го наблюдаваше от тъмнината.
— Ало — едва успя да изговори. Нямаше отговор. Нещо се въртеше в малко тъмно помещение. Чуваше се дълбок тътен като че ли земята кънтеше, и усети влажен мирис на почва. Студ премина през ухото му и космите на врата му се изправиха. Натискът върху гърдите му се увеличи и буболечки от дълбините на земята се закатериха по краката му. Ужасяващи мисли и дълго потискана омраза го заливаха от слушалката. Покривайки устата си с ръка, изтича към банята. Тръпки го побиваха, вълни на гадене го обливаха: нещото от другата страна на линията мълчеше, но Асакава знаеше какво целеше. Да потвърди.
Вече си го видял, знаеш какво означава. Прави каквото ти се казва. Иначе…
Повърна в тоалетната. Нямаше много какво да повърне. Уискито, което беше изпил по-рано, сега излезе, примесено с жлъчка. Киселото засмъдя в очите му, просълзи се, заболя го носът. Почувства, че ако повърне всичко сега, картините, които току-що бе видял, ще се излеят от него.
— А ако не, какво? Не знам. Какво искаш да направя? А? Какво трябва да направя?
Седна на пода в банята и започна да крещи, опитвайки се да не се предаде на страха.
— Виж, тези четиримата са го изтрили, важната част… не я разбирам! Помогни ми!
Можеше само да търси извинение. Асакава изскочи от тоалетната, без да съзнава колко лошо изглежда, и се заоглежда с умолително приведена глава към нещото каквото и да е, там. Не си даваше сметка, че се опитва да изглежда жалък, за да го съжалят. Изправи се и доближи устата си до крана, глътна малко вода. Почувства лек полъх на вятър. Погледна към прозореца в хола. Завесите се полюшваха.
Мислех си, че съм затворил.
Беше сигурен, че преди да дръпне пердето, беше затворил плъзгащата се врата. Спомни си как го направи. Не можеше да престане да трепери. Без никаква причина в главата му се появиха образите на небостъргачи, които със светналите и угасените прозорци образуваха поле на шахматна дъска и дори образи. Ако приемеше сградите за огромни продълговати надгробни камъни, то прозорците бяха епитафии. Картината изчезна, но бялата завеса все още се люлееше от вятъра.
В изстъпление Асакава грабна чантата си и хвърли вътре всичките си неща. Не можеше да остане на това място и секунда повече.
Не ми пука какво казва. Ако остана тук, няма да издържа и нощта, камо ли седмицата.
Все още в анцуг, отиде до входа. Постара се да помисли рационално, преди да излезе навън. Не бягай от страх, а се опитай да се сетиш как да се спасиш! Внезапна проява на инстинкта за самосъхранение: върна се в хола и извади касетата. Уви я здраво в една кърпа и я пъхна в чантата си. Това бе единствената следа, която притежаваше — не можеше да си позволи да я остави. Ако откриеше как са свързани картините помежду си, може би ще разгадае пъзела как да се спаси. Каквото и да става, оставаше му една седмица. Погледна часовника си: 22,18. Беше сигурен, че свърши да гледа в 22,04. Изведнъж времето му се стори от огромна важност. Остави ключа на масата и всички лампи включени. Изтича до колата си, без дори да отиде до офиса, и вкара ключа в стартера.
— Не мога да се справя сам. Ще трябва да го помоля да ми помогне.
Говорейки на себе си, Асакава подкара колата, но не можеше да откъсне поглед от задното огледало. Колкото и да натискаше газта, не можеше да набере скорост. Сякаш го гонеха насън, на бавни обороти. Отново и отново поглеждаше в огледалото. Но черната сянка, която го преследваше, бе невидима.
Част трета
ПОРИВИ
ГЛАВА 1
12 октомври, петък
— Първо нека да видим видеото.